Новите пенсионери у нас отварят дупка от 30% в българската икономика. Това става ясно от отчета за 2019-2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България, пише "Монитор".

Според данните у нас едва 67 млади хора заместват 100 души, които излизат в пенсия. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-висока е стойността на коефициента в областите Сливен – 90, София (столица) – 79 лица, и Варна – 78. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 41, Кърджали – 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от едва 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Населението на България продължава да намалява и застарява, като остават ниски нивата на раждаемост и високи тези на смъртност у нас, са изводите в отчета. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението.
В края на 2020 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 504 048, или близо 22 на сто от цялото население. В сравнение с 2019 г., делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,2 процентни пункта. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 44 години в края на 2020 година.

Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света, пише още в документа. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25,3%, а на мъжете – 17,9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Най-висок е делът на хората над 65 навършени години в областите Видин и Габрово, където всеки трети е в тази категория. Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17,7%, и Варна – 19,4%.

Друга тревожна тенденция, посочена в отчета, е, че трудоспособното население продължава да намалява. Населението в трудоспособна възраст към края на 2020 г. е малко над 4,1 млн. души, или 59,8% от населението на страната. През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява със 17 хил. души, или с 0,4%, спрямо 2019 г. Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 1,7 млн. души, или 24,8%.

Като положителни тенденции през 2020 г. могат да бъдат отбелязани задържането на тоталния коефициент на плодовитост на ниво, близко до средното за страните членки на Европейския съюз, намаляването на броя на разводите, увеличаване на механичния прираст на населението, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението, посочва се в документа.

Междувременно статистиката на Евростат показва, че сме в топ 5 на ЕС по липса на работна ръка. Коефициентът на зависимост в напреднала възраст в ЕС се е увеличил значително през последните 20 години. През 2001 г. той е бил 25,9%, което означава, че по-малко от четирима души в трудоспособна възраст (20-64) издържат един човек на възраст 65 или повече години. Към 1 януари 2020 г. съотношението се увеличи до 34,8%, което означава, че по-малко от трима възрастни в трудоспособна възраст заместват един пенсионер, показват последните данни на Евростат.

Към 1 януари 2020 г. някои от най -високите съотношения са концентрирани в Източна Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Португалия и Финландия. Повечето от тези региони са били предимно селски, планински или относително отдалечени, където е вероятно по-млади хора да са напуснали региона, за да продължат обучението си или да търсят работа. Сред регионите на ЕС Евритания, планински район в централна Гърция, регистрира най-високия коефициент на зависимост в напреднала възраст (78,3%). Този регион е последван от северозападният район на Белгия (64,6%) и германския регион Зул (61,3%). За разлика от тях, най-ниските съотношения в ЕС са регистрирани в най-отдалечения френски регион Майот (6,1%) и Гаяне (11,7%) и испанския регион Фуертевентура (16,5%).

През следващите три десетилетия се очаква коефициентът на зависимост в напреднала възраст да се увеличи във всички 1 169 региона на ЕС, с изключение на Харц, най-западния регион на Саксен-Анхалт, в Германия. На ниво ЕС се очаква съотношението да достигне 56,7% до 1 януари 2050 г., когато всеки пенсионер ще бъде заместван от по-малко от двама възрастни в трудоспособна възраст. Прогнозите показват, че коефициентът на зависимост в напреднала възраст ще се е увеличил до поне 50% в по-голямата част (974) от регионите на ЕС.

Чувствително намалява броят на подадените от работещи пенсионери заявления за преизчисляване на пенсиите им с допълнително придобития от тях осигурителен стаж или осигурителен стаж и доход след пенсионирането. Причината е въведеното като противоепидемична мярка през 2020 г. служебно преизчисляване.

През 2019 г. подадените от работещи пенсионери заявления за преизчисляване на пенсиите им бяха 206 337, от тях 133 502 за преизчисляване само с осигурителния стаж и близо 73 хил. за преизчисляване с осигурителния стаж и дохода. От общия брой на подадените през 2019 г. заявления за преизчисляване на пенсиите 117 490 са за преизчисляване само в текущата година, а близо 89 000 заявления са с многократно действие – за ежегодно преизчисляване на пенсиите. Последната възможност е нова и е в сила от началото на 2019 г.

За сравнение през 2020 г. броят на заявленията намалява близо 3 пъти – подадени са 75 075 заявления, като от тях 43 200 за преизчисляване само с осигурителен стаж и близо 32 хил. за преизчисляване с осигурителен стаж и доход. От общия брой на подадените през миналата година заявления за преизчисляване на пенсиите е 28 030, които са с еднократно действие (за преизчисляване само в текущата година), това спрямо предходната година е спад с повече от 4 пъти. Близо 2 пъти намалява и броят на новите заявления за ежегодно преизчисляване на пенсиите – те са 47 045.

Общият брой на пенсиите, преизчислени през 2020 г. на базата на данните за допълнително придобития от работещите пенсионери осигурителен стаж надхвърля 300 000, като над 260 000 от тях бяха служебно преизчислени, считано от 1 април 2020 г., без лицата да подават заявления за целта, сочат данните на НОИ. От 2021 г. преизчисляването на трудовите пенсии с осигурителния стаж, придобит след пенсионирането, се осъществява само по служебен ред като постоянно действащ механизъм. Това служебно преизчисляване ще се извършва от 1 април на всяка година с данните за придобития от лицата стаж след пенсионирането до края на предходната календарна година.

След промяната от началото на 2021 г. гражданите пак могат да подават заявления за преизчисляване на пенсиите им, но в тези случаи се отчитат и данните за осигурителния им доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. През януари са подадени над 3000 такива заявления, като в тези случаи пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ месеца, в който е подадено заявлението.