НС ще приеме законите, нужни за еврозоната, заяви Росен Желязков
„Народното събрание ще изпълни своите ангажименти и ще приеме законите, които да гарантират нормативната база за приемане на еврото в съкратени срокове“.
Това заяви председателят на Народното събрание Росен Желязков, при откриването на дискусия на тема "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната".
Събитието е организирано от Икономическия и социален съвет (ИСС) и се провежда в Гранитната зала на Министерския съвет, съобщи БТА.
Дискусията ще постави важни и взаимосвързани теми – изборът на нашия политически път, приемането на еврото и ролята на гражданското общество и на ИСС като модератор за решаване на тези важни въпроси, посочи Желязков.
По думите му, хората очакват аргументи, които предпоставят добре информирано решение.
„Няма нищо по-добро като пример от примера на съседа, на тези, които са от "нашата черга". Вървели сме заедно с Хърватия по трънливия път на приемането в Евросъюза и ще продължим да вървим заедно“, отбеляза Желязков.
„Ролята на ИСС е посланията и анализите от тази дискусия да стигнат до всеки гражданин. Въпросът за приемането на еврото е дълбоко политически. Той е въпрос, като се започне от неговите разделителни и червени линии, които чертаят отделните субекти.
Затова всяка антитеза, която е по-шумна, трябва да бъде спокойно и аргументирано оборвана с тезата, част от която е тема на днешната дискусия“, каза председателят на парламента.
„Мисля, че в България има достатъчно сериозни аргументи и сериозно мнозинство от гледна точка на политическата конструкция, която дава увереност, че ако изпълним всички критерии, бихме могли да се похвалим със завършването на тези важни евроинтеграционни процеси, израз на които е приемането на еврото“, посочи още Росен Желязков.
"Днес ни събира изключително важна за България тема - приемането на общата европейска валута. Щастлив съм да видя тук представители на всички ключови институции в страната, по този начин можем да уверим българските граждани, че институциите гледат в една посока", заяви от своя страна вицепремиерът Атанас Пеканов, който също участва в дискусията.
По думите му приемането на еврото има ясни позитиви от икономически и социален характер за всеки български гражданин.
"Още през 90-те години беше направен осъзнат избор с прикрепянето на едно котва за стабилност, каквато беше валутният борд. Това означава, че от 25 години България не упражнява самостоятелна парична политика и това донесе стабилност и доверие в страната. Макар че миналата година имаше спекулации, че България ще влезе насила в еврозоната, това ще стане, когато свършим работата, която е пред нас, отбеляза вицепремиерът. Уверен съм, че Народното събрание ще гласува нужните законови промени, в същото време сме предприели всички мерки за укротяване на инфлацията", заяви той.
"Нека да използваме забавянето на приемането на еврото, което трябваше да стане от началото на 2024 година, но засега е отложено за началото на 2025 година, в позитив и да обясним на хората и на бизнеса какви са ползите и защитните механизми от приемането на еврото. Това е национално значима цел, за която ни е нужна ясна и точна информация, която да стигне до всеки български гражданин.", допълни Пеканов.
България е в Процесът по предоговаряне с ЕК продължава
"В анализ на ИСС се посочва, че приемането на общата европейска валута ще подобри инвестиционната среда и ще увеличи експортната насоченост, и ще има по-голяма ефективност на пазара на труда и високи нива на икономическа активност.
Целта от приемането на общата валута е конвергенция, сближаване до най-развитите икономики, по-висока икономическа активност, заетост с устойчиви и добре платени работни места. Това ще спести разходи на страната, ще подобри инвестиционната среда и ще стоим по-силно на картата на света в една силно турбулентна среда, и ще стоим там, където се вземат решения.
Подготовката на приемането на еврото не е спряла.", увери Пеканов.
Според него това ще е на-големият двигател за сближаването на доходите, но и за реформите.
"Европа премина през доста турбуленции през последните 10-15 години и бяха взети редица решения, които направиха ЕС по-силен. Еврото е втората по използване валута в света и прави всеки член на еврозоната по-силен. Надявам се, че разбираме, че "съединението прави силата", каза Пеканов.
По думите му по време на пандемията са взети решения, които позволиха на Европа да се съвземе само в рамките на няколко месеца и показват, че Европа се движи в правилната посока.
"В 21-ви век единствения път на България е да има по-тясно сътрудничество и кооперация. Суверенитет в 21-ви век е да вземаш решенията и да си там, където се вземат решенията и където се решава бъдещето ти. По този начин влияеш на решения, които ще влияят на теб", поясни Пеканов.
"Това е начин да се борим за националния интерес, да повишаваме благосъстоянието на българските граждани и да правим България по-силна", изтъкна още вицепремиерът.
"Въвеждането на еврото е фундаментална промяна, която ще донесе на страната ни множество икономически възможности, ще подпомогне по-бързо икономическото ни развитие, а това е пътят за по-добър живот на всеки един български гражданин". Това каза заместник-министърът на финансите Методи Методиев на дискусията в Министерския съвет.
Методиев изтъкна, че присъединяването към еврозоната е ключова стъпка в процеса на пълната интеграция на България в Европейския съюз. Приемането на общата европейска валута е символ на принадлежността на България към европейската идея, посочи той, цитиран от БТА.
Според него, плавната и своевременна подготовка за приемане на единната европейска валута е от особена важност за безпроблемното въвеждане на еврото. Той отбеляза, че за тази цел работи Координационен съвет за подготовка на България за членство в еврозоната, съпредседателстван от министъра на финансите и управителя на БНБ.
Въпреки че България няма да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г., служебното правителство продължава работа по подготовката на страната ни за членство с ускорени темпове, каза заместник-министър Методиев.
Той припомни позицията на Министерството на финансите (МФ), че България полага всички възможни усилия да бъде готова да приеме еврото не по-късно от 1 януари 2025 г. Методиев изброи част от работата по техническата подготовка, свързана с присъединяването към еврозоната.
В процес на изпълнение са мерки, заложени в Националния план за въвеждане на еврото в България, приет от Министерския съвет (МС) през май 2022 г., в процес на подготовка е и закон за въвеждане на еврото у нас, а проект на нов закон за БНБ, регламентиращ функционирането на централната ни банка в еврозоната, предстои да бъде одобрен от МС и внесен за разглеждане в Народното събрание, посочи Методиев.
Той отбеляза още, че се работи и за цялостното изпълнение на мерките от плана за действие за изпълнение на последващите ангажименти след присъединяването ни в чакалнята на еврозоната и в банковия съюз. Отбеляза и информационната кампания за предоставяне на достъпна, разбираема и всеобхватна информация за практическите аспекти при въвеждане на еврото.
Наред с техническата подготовка за членство, следва да се изпълнят и Маастрихтските критерии, чрез които се оценява номиналната конвергенция на България. Той припомни, че на този етап България не покрива критерия за ценова стабилност. Инфлационният процес в България до голяма степен зависи от цените на суровините и реалния процес на конвергенция в държавата, отбеляза той.
Предизвикателство вече е и постигането на критерия за стабилни публични финанси и ограничаването на бюджетния дефицит на 3 процента от БВП, каза заместник-министърът, като добави, че през последните 25 години България демонстрира стабилна бюджетна позиция на сектор "Държавно управление" и традиционна държи добри позиция по отношение на тези критерии.
Заместник-министърът на финансите каза, че приетият от МС в края на април проектобюджет за 2023 г. отразява фискалните ефекти върху параметрите на бюджетната рамка при сценарий без промяна на политиките, повлиян е от рамката на политиките, заложени в Закона за бюджета за 2022 г. и актуализацията му, както и от политическия цикъл, свързан с процеждане на предсрочни парламентарни избори.
Методиев каза, че целта е 49-ото Народно събрание в качеството си на законодателна институция да заложи своето виждане за бюджета и политиките в него, за което по думите му МФ ще окаже пълно техническо съдействие.
Имаме готовност с приходни и разходни мерки, с оценен годишен фискален ефект, които могат да бъдат разгледани в НС и ако получат необходимата политическа подкрепа, биха могли да спомогнат за привеждането на дефицита в рамките на 3-процентното ограничение, каза Методиев. По думите му от дискусиите в публичното пространство изглежда, че има консенсус за 3% дефицит.
Видно е, че голяма част от политическите партии ясно заявиха, че присъединяването на България към еврозоната остава стратегически приоритет за държавата, добави той.
Методиев каза, че придържането към по-консервативна фискална политика е важно не само за въвеждането на европейската валута в страната, но и от гледна точка на стабилността на икономиката ни в настоящата динамична финансова и геополитическа обстановка. Фискалната политика трябва да бъде благоразумна и съобразена с икономическия цикъл, като това ще спомогне в усилията за овладяване на високата инфлация и за по-нисък дефицит, каза той.
От разговори с европейските ни партньори става ясно, че за държавите от еврозоната, освен икономическите критерии, които страната трябва да покрие, от ключово значение е и политическата стабилност и подкрепата за продължаване на европейската икономическа интеграция, гарантирани от наличието на едно стабилно правителство, отбеляза Методиев.
Заместник-министърът каза още, че за гражданите въвеждането на еврото ще бъде един по-пасивен процес, като даде примери - банковите ни сметки, спестяванията, кредитите, задълженията ще бъдат автоматично превалутирани, цените ще бъдат предварително изписани в двете валути, парите в брой, теглени от банкомати или получаване на ресто ще бъдат в евро.
За да изглежда всичко това "автоматично" за гражданите, Методиев отбеляза важността бизнесът да партнира на държавата с предприемане на активни действия, необходимо е също публичните надзорни и контролни органи да положат усилия за намаляване на злоупотребите и спекулата, и за предотвратяване покачването на цените вследстве въвеждането на еврото.