„България по пътя към еврото“ беше мотото на конференцията на високо равнище, организирана в София днес (24 февруари).

Форумът събра на едно място представители на изпълнителната власт - премиерът Гълъб Донев и вицепремиерът Атанас Пеканов, министърът на финансите Росица Велкова; зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис; управителят на БНБ Димитър Радев, за когото това беше първа публична изява след новината за отлагането на членството ни в еврозоната за 2025 г, както и представители на синдикати, работодателски и общински организации; икономисти и водещи финансови анализатори.

Еврозоната – влизаме в клуба на важните

Българските граждани трябва да бъдат информирани достоверно за ползите от приемането на общата европейска валута, заяви вицепремиерът Атанас Пеканов.

Преди година Русия започна необоснованата си инвазия в Украйна, която ние всички остро осъждаме и затова европейската интеграция става все по-важна, каза още той. Последните събития разбиха на пух и прах опасенията, че ние насила влизаме в еврозоната. Това е един клуб, в който има критерии за влизане, защото той носи много ползи.

В тези турбулентни времена това е основата всички страни да се движат по-добре заедно и в по-добра посока, категоричен е Пеканов.

Не приемам, че с приемането на еврото ние губим суверенитет. Напротив, ние ставаме част от тези, които вземат решенията и определят нещата, които са важни за нас.

„България в момента не влияе с решенията си по отношение на паричната политика, но когато стане пълноправен член, това ще се промени“, подчерта Пеканов.

Пеканов: Отлагането на влизането в еврозоната носи сериозни щетиСтраната ни губи по 300-400 млн. лева на година заради това, че не е в еврозоната, заяви Атанас Пеканов

„Общият фискален отговор на предизвикателства и макроикономически шокове спомага за това да не допускаме грешки от миналото. Пандемията беше един сериозен шок от огромен мащаб, който може би

не сме си представяли. Успяхме да се възстановим в Европа до обратните си нива само за една година. Това не беше факт след световната икономическа криза преди 10 години и отне време от около 5-6 години на държавите да се възстановят.“, обясни вицепремиерът.

Да, влизането в еврозоната не е панацея, но е фактор, който ще допринася за повишаването на стандарта на живот в България, категоричен е Пеканов.

Защо еврото ще покачи доходите ни?

„Защото имаме нужда от прозрачност и съпоставяемост, както и от покачване на чуждестранните инвестиции“, обясни вицепремиерът.

Трябва да си дадем сметка, че всяка година забавяне носи цена за българските граждани – цената е пропуснатата полза и че с превалутирането всяка година, ние губим огромни суми, допълни Пеканов.

Държава, бизнес, граждани – ползите са за всички

Приемането на еврото е най-дълбоката форма на интеграция в рамките на Паричния съюз, заяви Матяж Сушец, представител на Европейския стабилизационен механизъм. Влизането в еврозоната има ползи за всички – гражданите, фирмите, държавите, допълни той.

Ползи на единната европейска валута:

  • допринася за благоденствието на нациите
  • пази от външни шокове
  • носи ползи за единния европейски пазар
  • улеснява сравняването на цените
  • насърчава конкуренцията, така че цените за крайния потребител да могат да се намаляват.
  • намалява рисковете и несигурността
  • носи полза за нарастването на инвестициите
  • увеличава търговията

    • С приемането на еврото България ще стане по-привлекателна освен за чуждите инвеститори и за туристите, подчерта експертът.

    По отношение на пазара, държавите в еврозоната имат по-добър достъп до международните капиталови пазари, повишава се е и кредитният им рейтинг. Някои кредитни агенции вече повишиха рейтинга на България, очаквайки страната да влезе в еврозоната, каза той.

    Ползи от присъединяването за България:

  • повишен кредитен рейтинг
  • по-добра инвеститорска база
  • чуждестранен дълг при по-добри условия
  • защита при потенциални кризи в икономиката
  • защита от пазарни сътресения

    • Чадърът на еврозоната

    Еврозоната може да отвори защитен чадър над България. Този стабилизационен механизъм е създаден именно с такава цел, когато при финансовата криза видяхме, че има държави, които са с проблеми при набирането на външен дълг, обясни Сушец относно Европейския стабилизационен механизъм.

    Досега са разпределени над 300 милиона лева на държави бенефициенти, които си помагат и по този начин да стабилизират икономиката си, което създава по-добра стабилност на единния пазар в периоди на криза като пандемията и последвалата инфлация, посочи още той.

    България ще продължи по пътя си към еврозоната, като се опита да запази силната си позиция по фискалния механизъм и да изпълни заложените си реформи, каза в заключение Сушец.

    Хърватия, еврото и кафето - дали всичко не е една голяма измислена драма?Месеци преди официалното въвеждане не еврото всички цени се изписваха и в двете валути, за да знаят потребителите какво предстои

    Как се справи Хърватия

    По-малко от десетилетие след влизането си в ЕС, Хърватия вече е член и на еврозоната. Държавата беше приета в чакалнята заедно с България през 2020 г.

    Марко Приморац, финансов министър на страната, обясни какви са ползите от членството в еврозоната.

    Деноминация на дълга - при приемане на еврото дългът на Хърватия беше деноминиран в евро, над 70% от кредитите и депозитите бяха деноминирани в евро, както и повечето от дълготрайните материални активи – недвижими имоти, коли и т.н.

    Висок кредитен рейтинг - с приемането на еврото всички кредитни агенции увеличиха рейтинга на Хърватия, някои доста значително и той сега е на исторически високи равнища.

    Ниски лихви - паричната политика е единственият механизъм за борба с инфлацията и затова ЕЦБ вдига лихвите. Ако не бяхме в еврозоната, лихвите щяха да са доста по-големи, добави министърът.

    Без разходи за обмен на валута – в Хърватия те се изчисляваха на около 160 млн. евро годишно. Този разход вече го няма за нашата икономика. Туристите също се чувстват като у дома си, много от тях идват от държави в еврозоната и няма нужда да търсят обменни бюра, подчерта финансовият министър.

    В същия ден, когато влязохме в еврозоната, влязохме и в Шенген, така че това показа, че европейската интеграция е възможна, дори при предизвикателствата в световен мащаб, посочи той.

    Опонентите на въвеждането на еврото се притесняваха много от инфлацията. Ние очаквахме ръст на инфлацията от 0,2 – 0,4%, но щом влязохме в еврозоната имаше единични случаи на ръст на цените. Опоненти се опитаха да създадат престава в медиите, че това е навсякъде, но не беше така. На месечна база от декември 2022 до януари 2023 година инфлацията е близо до нулата, обясни още финансист номер едно на Хърватия.

    Много е важно процесът да бъде прозрачен и затова въведохме показването на цените в двете валути – хърватски куни и евро по фиксирания рейтинг. Имахме няколко агенции, които се занимаваха с контрол и надзор, следяха цените. Следяхме за неоснователни ръстове при цените. Периодът с двойна валута беше две седмици, посочи финансистът. В Закона за еврото е посочено, че се прилага фиксиран обменен курс. Имаше и правила за преизчисляване и закръгляване на цените, ние позволихме да се закръглява до определени стойности, допълни Приморац.

    По отношение на нашия опит в изпълняването на двете ни стратегически цели - да влезем едновременно в Шенген и в еврозоната, основен фактор за това беше политическата стабилност, категоричен беше министърът на финансите на Хърватия.

    1 януари 2025 г. е възможната дата приемане на еврото, заяви ДомбровскисИнфлацията е основното нещо, което ни забавя по пътя към еврозоната

    Политически некоректно от КНСБ

    „Може би ще кажа някои неща, които са политически некоректни и то по-скоро към Еврокомисията“, заяви от своя страна Пламен Димитров, президент на КНСБ.

    „България изпълнява години наред критериите за влизане в еврозоната. Нашата инфлация беше близка до тази на Хърватия, но тя беше приета в еврозоната, а ние - не. Не чухме защото Еврокомисията не каза, че има проблем с неизпълнение на критерия инфлация от страна на Хърватия“. Според Димитров, именно това е некоректното политическо поведение.

    „Ние няма да можем да се вместим в Бюджет 2023 с 3% дефицит, освен ако не настане някаква социална, а защо не и политическа революция“, заяви той.

    Димитров даде пример с Балтийските държави, където нивата на инфлация се успокояват и намаляват два пъти след влизането им в еврозоната. Ние следим много сериозно какво става с доходите. Забележете, Литва и Естония, които бяха в борд като нас преди еврозоната – 108% номинален ръст само за 6 години на средната работна заплата, посочи президентът на КНСБ.

    Искам наистина в България 6 години след като влезем средната работна заплата да стане 1800 евро, заяви Димитров.

    Ако сега не успеем да овладеем инфлацията, не мисля, че ще можем да убедим гражданите, каквото и да говорим, че като влезем в еврозоната няма да има инфлация, категоричен е президентът на КНСБ.

    Ние сме с единия крак, даже крак и половина в еврозоната, остава една малка крачка да направим и съм сигурен, че ако всички говорим в един глас ясно и категорично, ще изпълним целта си, каза в заключение Димитров.

    Общините ще са партньор на държавата

    Българските общини ще бъдат стабилен партньор на държавата в нелекия път към еврозоната, заяви Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ).

    Тя подчерта, че влизането в еврозоната е стратегическа цел, която трябва да бъде гарантирана от национален консенсус, ясно политическо лидерство и усилена ежедневна работа.

    "Трябва ясно да си дадем сметка, че недоверието на гражданите към приемането на еврото всъщност отразява тяхното силно недоверие в институциите", добави изпълнителният директор на НСОРБ.

    Георгиева гарантира, че общините ще съдействат на местните администрации за подготовката за приемане на еврото, за да може процесът да се извърши дори в най-малките населени места, където кметът е единственият представител на държавата.

    Доходите в края на 2022 г. нарастват с 19.1%, а разходите – с 19.9% Средният тримесечен общ доход на лице от домакинството нараства с 19.1% до 2 426 лв., а разходите – с 19.9% до 2 259 лв., в края на годината спрямо същото тримесечие на 2021 г.

    2000 евро минимална заплата – мисията на бизнеса

    Нашето консолидирано становище е че приоритет номер едно е ускореното присъединяване на България към Шенген, еврозоната и ОИСР, категоричен е Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

    Българската индустрия е сред лидерите по ръст, експортът ни е на първо място в ЕС, 58% от БВП като 2/3 от него са към ЕС, обясни Велев. Допълни, че сделките, които се осъществяват в повечето случаи са именно в евро.

    Ненужното поддържане на две сметки, на такси за превалутиране, са разходи на средства и на време. Присъединяването към еврозоната дава нов статут на държавите, покачва техните позиции като привлекателност за инвестиции, обясни Велев.

    Той добави, че ръстът на възнагражденията у нас изпреварва ръста на инфлацията и е около 18%, тоест икономиката се развива сравнително добре. Въпреки това обаче, продължаваме да бъдем с най-ниски доходи на глава от населението.

    В дългосрочен план ние ще се целим не към 800, а към 2000 евро минимална заплата в България, категоричен е председателят на АИКБ.

    Според него обаче, у нас политическото лидерство у нас отсъства, което пречи и за гражданите. Приканваме политиците в следващото НС да консолидират позицията си, защото това е по-доброто бъдеще за страната, за хората, за предприятията, каза в заключение Велев.

    Като заключение от конференцията бяха направени три генерални извода за пътя на България към еврозоната:

  • Възможностите са много повече, отколкото самите предизвикателства
  • Служебното правителство ще продължи да работи по всички технически аспекти по приемането на еврото
  • Необходима е ясна консолидация на всички евроатлантически партии, за да може да се даде много ясен и точен времеви хоризонт

    • По време на форума беше представено и социологическо проучване какви са обществените нагласи за въвеждането на еврото в България и ползите от членството на страната ни в еврозоната. Резултатите от него може да научите тук.