Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2010 г. естествения прираст е минус 34 652 души, т.е. населението на страната е намаляло с 34 652 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст през 2010 г., е минус 4.6‰ или се увеличава по абсолютна стойност с 1.1‰ в сравнение с намалението през 2009 г. - минус 3.5‰. Коефициентът на естествен прираст продължава да е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 12.1‰, докато в градовете е минус 1.6‰, което означава, че негативните демографски тенденции в развитието на населението, са по-ясно изразени в селата.

През 2010 г. само област София (столица) е с положителен естествен прираст (0.1‰).

В общата смъртност на населението през 2010 г. се наблюдава увеличение спрямо предходната година. Броят на умрелите лица е 110 165 души и е с 2 097 по-голям от този през 2009 г., а коефициентът на обща смъртност1 (14.6‰) се е увеличил с 0.4‰. Все още равнището на общата смъртност на населението в България остава високо в сравнение с европейските страни.

За страната средната продължителност на предстоящия живот при раждане за периода 2008 - 2010 г. е 73.6 години, или е с 0.2 години по-висока от тази за периода 2007 - 2009 година. При мъжете тя е 70.0 години, а при жените е със седем години по-висока - 77.2 години. Средната продължителност на живота на живеещите в градовете е 74.0 години, а на тези в селата - 72.3 години.

Средната продължителност на живота общо за Европейския съюз (27) е 76.4 години за мъжете и 82.4 години за жените по данни на Евростат през 2008 година.

В Европа освен България с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности са Австрия, Естония, Италия, Португалия, Румъния, Литва, Германия и Унгария - от минус 0.1‰ до минус 3.4‰. Всички останали европейски страни имат положителен естествен прираст. Коефициентът на естествения прираст общо за Европейския съюз (27) е 1.0‰.

Върху броя и структурите на населението на страната съществено влияние оказва и механичният прираст от външната миграция (нетна миграция), който също е отрицателен - минус 24 190 души. Той се формира като разлика между броя на лицата, които са посочили настоящ адрес в чужбина (държава), и заявилите настоящ адрес в България. Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е 3.2‰5.

В резултат на вътрешната и външната миграция населението на градовете е намаляло с 17 463, а на селата - с 6 727 души.

През 2010 г. само областите София (столица) и Варна имат положителен механичен прираст, съответно 7.7 и 0.3‰.

С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателен механичен прираст са областите Смолян (-13.4‰), Разград (-13.1‰) и Ловеч (-12.1‰). С най-малко намаление са областите Бургас (0.0‰), Перник (-1.9‰) и София-област (-2.1‰).

През 2010 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 151 694 души, които са с близо 16 хиляди повече в сравнение с предходната година. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 48% са мъже и 52% - жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се вътре в страната са лицата във възрастовата група 20 - 39 години - 40%.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град" (45%). Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението „село - село" (9%). Броят на преселилите се от селата в градовете (24%) е по-голям отколкото в обратното направление - „град - село" (22%).

През 2010 г. 27 708 лица са заявили промяна на своя настоящ адрес от страната в чужбина. От тях близо 45% са мъже и 55% - жени. Близо 48% от емигрантите са на възраст 20 - 39 години. Във възрастовата група 40 - 59 години относителният дял на емигрантите е 31%. Най-младите емигранти (под 20 години) съставляват 15%, а тези на 60 и повече години - близо 6%.