През 2010 г. намалява абсолютният брой на ражданията спрямо 2009 година.

Регистрирани са 76 105 родени деца, като от тях 75 513 (99.2%) са живородени.

Коефициентът на общата раждаемост през 2010 г. е 10.0‰, а през предходните 2009 и 2008 г. той е бил съответно 10.7‰ и 10.2‰. Въпреки намалението в сравнение с двете предходни години броят на живородените деца се запазва на нивото от 2007 г. и е по-голям в сравнение с родените по години през периода 1995 - 2007 година.

Броят на живородените момчета (38 836) е с 2 159 по-голям от този на живородените момичета (36 677), или на 1 000 момчета се падат 944 момичета.

На 1 000 души от градското население се падат 10.6 живородени деца, а на 1 000 души от населението в селата - 8.6 живородени деца.

В териториален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4‰, София (столица) - 11.9‰, Варна - 11.5‰, Бургас - 10.7‰, Търговище - 10.5‰, и Кърджали - 10.4‰. С най-ниска раждаемост през 2010 г. се отличават областите Кюстендил и Видин, съответно 7.6 и 7.8‰.

През последните пет години раждаемостта в България е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни като Гърция, Швейцария, Румъния, Малта и Унгария. С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Италия, Португалия - под 10.0‰. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има в Ирландия (16.7‰), Франция и Великобритания (12.8‰).

Коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз (27) е 10.7‰ по данни на Евростат за 2009 година.

Стойностите на плодовитостта у нас през последните три години са най-високите след 1991 г. Докато през 2005 г. средният брой живородени деца от една жена е бил 1.31, то през 2008 г. той достига 1.48, през 2009 г. - 1.57, и през 2010 г. - 1.49 деца.

И през 2010 г. продължава тенденцията на увеличаване на средната възраст на жените при раждане на първо дете (26.2 години) и сключване на първи брак (26.9 години). През 1995 г. тя е била съответно 22.2 и 22.6 години, а през 2001 г. - 23.8 и 24.8 години.

През 2010 г. са регистрирани най-голям брой многоплодни раждания от 1960 г. досега -
1 244 раждания. При 1 191 от тях са родени по две, а при 53 - по три деца. Спрямо 2009 г. многоплодните раждания са с 24 повече.

От 1991 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато
нараства - от 18.5% през 1992 г. той достига 42.1% през 2001 и 53.4% през 2009 година. За 2010 г. броят на живородените извънбрачни деца е 40 850, или 54.1%.

Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без юридически оформен брак.

За 68% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

През 2010 г. продължава да намалява броят на сключените бракове. През миналата година са регистрирани 24 286 юридически брака, които са с 1 637 по-малко от предходната година. От тях 79.3% (19 262) се отнасят за населението в градовете. В селата са сключени 5 024 брака. Намаляването на броя на сключените юридически бракове се дължи на все повече предпочитаното съвместно съжителство без документално оформен граждански брак сред младите хора.

Продължава да се повишава средната възраст при сключване на първи брак: при мъжете от 28.1 години през 2001 г. тя достига 29.6 години през 2009 г. и 30.0 години през 2010 г. Този показател за жените е съответно: през 2001 г. - 24.8 години, през 2009 г. - 26.4 години, и през 2010 г. - 26.9 години.

През 2010 г. броят на регистрираните бракоразводи е 11 012 и е с 650 по-малък от този през 2009 година. Близо 84% от бракоразводите се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на бракоразводите по взаимно съгласие - 64%, поради несходство в характерите - 25%, а за около 6% причината е фактическа раздяла. По други причини са 5% от разводите.

За последните седем години средната продължителност на брака е около 14 години.