Премахването на плоския данък върху доходите и заменянето му с прогресивен ще доведе до загуби за над 1 млрд. лева за бюджета.

Това посочи зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев по повод алтернативния бюджет, представен от политическите опоненти на правителството в лицето на БСП. Този акт на БСП съвпадна с представянето на проекта за бюджет за 2018 г. на управляващите.

„Премахването на плоския данък и въвеждането на прогресивния данък, в този вид, в който вчера беше представен, води до намаляването на приходите в бюджета с 1.133 млрд. лв.“, каза Кирил Ананиев пред Нова телевизия, посочвайки, че правителството няма намерения да премахва плосия данък и той ще се запази.

Той уточни, че минималната работна заплата от 510 лв., която е предложена за необлагаем минимум, засяга всички работещи български граждани, а не само тези, които са на заплата до 510 лв.

Ананиев обясни, че не трябва да се тълкува в обществото, че ще бъдат освободени от данък само доходите до 510 лв., ще има приспадане на 510 лв. за всички доходи, а с прогресивния данък ще се облага горницата над тази сума.

По отношение на друго алтернативно предложение за увеличаване на данък дивидент от 5 на 10%, Ананиев отбеляза, че тази мярка ще донесе едва 69 млн. лв. приход в бюджета.

Той обясни, че алтернативен бюджет означава бюджет от алтернативни приходи, алтернативни разходи и алтернативен дефицит. Освен това в предложенията на БСП се вижда сериозно намаление на приходите чрез предлагането на прогресивен данък, а в същото време има нарастване на разходите с над 2.5 млрд. до 3 млрд. лв., което води до допълнителен дефицит.

Дори би могло да се стигне до дефицит от 4.5% - 5% от БВП в края на годината, а това противоречи на политиката за фискална консолидация, която държавата провежда в продължение на няколко години, нарушават се и Маастрихтските критерии.

Според анализа на заместник-финансовия министър, предложението на БСП да бъдат дадени 500 млн. лв. за погасяване на задълженията на болниците означава, че страната ни ще влезе в процедура с ЕК за предоставяне на държавна помощ.

Също така с тази мярка ще се създадат условия, при които няма да се дисциплинират болниците да изпълняват функциите си в рамките на ресурса им и според закона.

„Ако премахнем статута на болниците-търговски дружества, но запазим механизма на финансиране от НЗОК, с нищо няма да се промени моделът, в България всички болници – държавни и честни, са равнопоставени“, допълни Ананиев.

„Бюджетът за 2018 г., който МФ публикува вчера, може да се нарече бюджет на по-високите заплати, тъй като общото увеличение на разходите за персонал за следващата година възлиза на около 730 млн. лв., като това увеличение не е отправено към администрацията, а към основни приоритетни за правителството системи – системата на образованието, на отбраната и сигурността, на социалното осигуряване и грижи“, посочи Ананиев.

Той уточни, че като се определя политиката за доходите, стремежът винаги е да се отчитат проблемите на системите с кадровото осигуряване и необходимостта от повишаване на качеството на работата, затова в предложения проектобюджет има увеличение на заплатите - както на работещите в армията, така и на работещите в полицията.

Предложението е разходите за персонал в отбраната да бъдат увеличени със 100 млн. лв., а разходите за персонал в системата на МВР – с 55 млн. лв.

Заместник-министър Ананиев подчерта, че този ресурс не трябва да се разпределя „на калпак“, а трябва да бъде преценено от ръководството на съответните институции къде са най-големите проблеми и там да бъде насочено най-голямото увеличение.

По отношение на заложения в бюджета размер за поемане на дълг в следващата година от около 1 млрд. лв., Ананиев каза, че той е за изплащането на задълженията по дълга на държавата, което става по календар, но на нетна основа размерът на дълга на страната ще намалее с 600 млн. лв.