Бюджет 2018: 100 млн. повече за образование

1457
Бюджет 2018: 100 млн. повече за образование

© Pixabay

Повече пари за образование и отбрана предвижда правителството през следващата година. Това сочи проектът за Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 година, публикуван на страницата на Министерство на финансите (МФ).

Политиката на правителството за увеличаване на възнагражденията в сферата на образованието и отбраната намира отражение в Бюджет 2018.

Разходите, заложени по бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН), възлизат на 584.4 млн. лева, което е с близо 100 млн. лева повече спрямо настоящата 2017 година. За сравнение, МОН оперира през тази година със заложени разходи в размер на 486.09 млн. лева. 

„С Бюджет 2018 се осигурява подкрепа за педагогическите специалисти и привличане на млади хора в професията“, мотивират се от МФ. В съобщението на финансовото ведомство се посочва, че целта е достигането на двойно увеличение на средствата за възнаграждения до 2021 година.

Предвижда се и промяна в начина на финансиране на училищата в България.

„С цел обвързване на финансирането с качеството на образованието, от 2018 г. ще се извърши промяна в системата на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, в който се намира училището, а в по-дългосрочен период и от качеството на образователния процес“, пише в съобщението.

Бюджетът на Министерството на отбраната също ще бъде увеличен през следващата година с малко над 110 млн. лева. Заложените разходи за военното ведомство достигат 1.193 млрд. лева за 2018 година спрямо 1.080 млн. лева за настоящата 2017 година. 

„С Бюджет 2018 са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, включително и средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби. Предвижда се увеличаване на разходите за персонал, необходими за изпълнението на политиките в областта на отбраната и сигурността“, пише в съобщението на МФ.

Сред ведомствата с по-сериозно увеличение в заложените разходи изпъква Министерството на вътрешните работи. За следващата година се предвижда разходите на силовото ведомство да достигнат 1.296 млрд. лева, или с малко над 60 млн. лева повече спрямо заложените разходи за тази година от 1.233 млрд. лева. Увеличението ще кореспондира с намеренията за ръст в заплатите в системата на МВР.

Бюджетът на Народното събрание достига 62 млн. лева за 2018 година спрямо 56.6 млн. лева за тази година.

Заложените разходи за администрацията на президента за следващата година достигат 6.6 млрд. лева спрямо 6.1 млн. лева за тази година.

Съдебната власт в България през 2018 година ще разполага с 590 млн. лева спрямо 565 млн. лева година по-рано.

Министерството на здравеопазването също може да се похвали с по-висок бюджет за 2018 година. Предвидената сума е 495.2 млн. лева спрямо 458.8 млн. лева за тази година.

Министерството на труда и социалната политика ще бъде със заложени разходи от 1.183 млн. лева за следващата година, което е с около 70 млн. лева повече спряно настоящата 2016 година.

Повечето министерства и агенции остават със сходен от тази година бюджет за следващата 2018 г. Изключение прави Комисията по финансов надзор, където заложените разходи за догодина са приблизително два пъти по-високи спрямо настоящата. За 2018 година КФН ще бъде със заложени разходи от 20.03 млн. лева спрямо 11.253 млн. лева за тази година.

Единствените две министерства, които ще бъдат с по-нисък бюджет за следващата година, са Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на енергетиката. Първото ведомство ще бъде със заложени разходи от 256.4 млн. лева спрямо 270.6 млн. лева през тази година, докато при енергийното ведомство разходите са фиксирани на 98.6 млн. лева спрямо 119.3 млн. лева през тази година.

Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще оперира с бюджет в размер на 418.3 млн. лева спрямо 400.9 млн. лева за настоящата година.

Заложените разходи за Министерството на земеделието и храните за 2018 година възлизат на 210 млн. лева спрямо 205.5 млн. лева през настоящата година.

Малко по-високи бюджети ще имат спортното министерство и това, отговорно за културата. Заложените разходи на Министерството на младежта и спорта възлизат на 75.7 млн. лева спрямо 73.4 млн. лева за настоящата година.

Министерството на културата пък ще оперира със заложени разходи от 175.02 млн. лева спрямо 157.1 млн. лева през тази година.

Бюджетите на ДАНС и НСО остават почти непроменени спрямо Бюджет 2017 и възлизат на съответно 108.1 млн. лева и 37.4 млн. лева.

Специалното новосъздадено звено, носещо името Министерство за Българското председателство на Съвета на ЕС, ще бъде със заложени разходи от 3.3 млн. лева за 2018 година.

Проектът на бюджета за следващата година година предвижда дефицит в размер на 1% от БВП на страната, като през следващата 2019 година дефицитът ще бъде смъкнат на 0.5% от БВП на България. Така през 2020 година се очаква постигането на балансиран бюджет.

Правителството очаква общите приходи в бюджета през следващата година да достигнат 23.5 млрд. лева спрямо 21.9 млрд. лева, заложени за тази година. Залага се ръст в данъчните приходи, като през 2018 година те трябва да са 21.04 млрд. лева спрямо 19.2 млрд. лева, заложени за тази година.

Сумата по разходната част по Бюджет 2018 година възлиза на 11.9 млрд. лева спрямо 11.09 мрлд. лева за 2017 година. Нетната сумата перо „Бюджетни взаимоотношения“, или с други думи трансферите към общини системата за общество осигуряване и др., възлиза на 11.08 млрд. лева спрямо 10.7 млрд. лева за тази година.

Вноската на България в Бюджета на ЕС през следващата година ще възлиза на 1.133 млрд. лева спрямо 992 млн. лева през тази година.

През 2018 година минималният размер на Фискалния резерв остава 4.5 млрд. лева.

610 лева минимална заплата предвиждат през 2020 годинаПредвижда се и удвояване на учителските заплати, като това ще стане поетапно в срок до 2021 година

През следващата година България ще може да поеме външен дълг от не повече от 1 млрд. лева, сочи проекта. „През 2018 г. се планира поемането на нов вътрешен държавен дълг под формата на ДЦК в размер до 1.0 млрд. лв. за частично покриване на предстоящите погашения по дълга на обща стойност от 1.6 млрд. лв., в т.ч. 1.2 млрд. лв. падежи на държавни ценни книжа на вътрешния пазар и 0.4 млрд. лв. погашения по външни държавни заеми“, пише в съобщението.

„Останалата част от 0.6 млрд. лв. ще бъде покрита със средства, спестени от осигуреното финансиране на планирания дефицит за 2017 г. поради очакванията за балансирано бюджетно салдо към края на годината. Реализирането на отрицателно нетно дългово финансиране се очаква да доведе до намаление на държавния дълг до 23.5 млрд. лв. към края на 2018 г., или 22.3 % от прогнозното ниво на БВП," добавят от МФ.

Така през 2018 г. държавата планира да похарчи 38.2 млрд. лв. при 34.9 млрд. лв. очаквано изпълнение на разходите. За сравнение през за тази година заложените приходи и разходи възлизат на съответно 35.44 млрд. лв. и 36.77 млрд. лв.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 година, на 560 лв. от 1 януари 2019 година и на 610 лв. от 1 януари 2020 година, става ясно от съобщението.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с един процентен пункт.

За периода 2018-2020 година се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2018 година в размер на 510 лв.; за 2019 година – 560 лв.; за 2020 година – 610 лв., като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи, съобразно облагаемия доход.

Промяната в механизма ще доведе до облекчаване на администрирането на този вид доходи, както за НАП, така и за задължените лица. От началото на 2018 година се предвижда и увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лева.

По отношение на пенсионната политика в периода 2018-2020 г. продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете в 2020 година.

Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 година.

През планирания период са разчетени средства за реализиране на основната част от големи проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., като лот 3.1 и лот 3.3 от АМ „Струма“, рехабилитация на железопътната инфраструктура и разширение на метрото в София.

Оперативна програма „Региони в растеж” също се характеризира със сериозен размер на разходи за инфраструктура.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg