Обществото остава в тревога от коронавируса, но тревожността продължава видимо да намалява, сочат данните от шестия експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл", посветен на кризата с Covid 19, който е осъществен между 1 и 3 май сред 881 души.

От "Галъп" правят уточнението, че по-голямата част от интервютата преминаха преди пресконференцията в неделя, на която бе анонсирано облекчаване на мерките по отношение на заведения, предстоящо улесняване на движението между градове, уточняват

Опасен, но в крайна сметка просто силен грип, казват 56 на сто от анкетираните. От началото на третата десетдневка на март насам този дял плавно спада, но и днес остава най-голям на фона на останалите опции, коментират анализаторите. Опцията "не е сериозна опасност" продължава да става все по-предпочитана, за сметка на опцията "смъртоносна опасност" : 23 процента смятат, че коронавирусът не е сериозна опасност, а 20 на сто, напротив, вярват, че това е смъртоносна опасност за човечеството, констатират от "Галъп". Има и съвсем малки дялове на хора, които не могат да отговорят.

Оценката за действията на властите в условията на коронавирус остава добра, макар и да намалява плавно на фона на стойностите от началото на кризата. Мерките срещу болестта се възприемат като достатъчни, но не и за икономиката.

Повечето българи продължават да намират мерките на правителството срещу коронавируса за достатъчни, но постоянно си проправя път и усещането, че са прекалени, коментират анализаторите. Две трети преди месец и половина казваха, че мерките са достатъчни. Постепенно, този дял спада до 55 на сто сега. За същия период виждането, че мерките са прекалени, постепенно се утвърди от 17 на сто до 32 процента. Има и съвсем малки дялове на неотговарящи. Явно продължава тенденцията на нетърпеливост на обществото, отбелязана и в предходния сондаж, отбелязват от "Галъп".

Любопитното е, че за последните десет дни леко расте и делът на онези, които смятат мерките за недостатъчни - от 8 на 12 на сто, и допускат възможността това да е боязън пред облекчаване на мерките или недоволство от недостатъчното им спазване от страна на мнозина.

Като цяло обаче паникьосаните българи вече са малка група. Доказателство за това е и фактът, че мнозинство от 53 на сто е на мнение, че е дошло времето да отпадат ограниченията за пътуване от едно населено място в друго, а 44 на сто казват, че още е рано. Останалите се колебаят. Очевидно, обявата за предстоящо отпадане на ограниченията идва точно навреме, посочват анализаторите.

Одобрението за властта остава високо. Продължава обаче и отбелязаната и в предишния сондаж плавна нормализация на данните по отношение на правителството - след първоначалния отскок. Премиерът Борисов остава с одобрение сред над половината от българите - 55 на сто, в настоящата ситуация с коронавируса. Така, ситуационното одобрение към Борисов, е осезаемо по-високо от доверието към него в обичайна ситуация, коментират от "Галъп".

Данните сочат, че тревогата за доходите остава висока, но като че ли вече не расте толкова интензивно като в началото. Във втората половина на март 36 на сто твърдяха, че доходите им са намалели заради коронивурса, месец по-късно те вече бяха 47 на сто, а сега са на практика същият дял - 46 процента.

За намалено работно време сега съобщават 17 процента. Почти толкова бяха те и преди десетина дни, а в разгара на тревогата от заразата бяха 14 на сто.

Осем на сто казват, че предстои да загубят работа, преди десетина дни делът им беше 14 на сто, а месец преди това - 12 процента.

Тревожен е обаче ръстът на безработните - от началото на кризата те са нараснали с близо 280 хиляди и сумарната безработица в момента е на границата на първото двуцифрено число, показват калкулациите от сондажите досега.

Като цяло, мерките на правителството за помощ на икономиката и фирмите се оценяват като засега незадоволителни. 46 на сто ги намират за недостатъчни, 26 процента - за достатъчни, а 25 на сто не се чувстват запознати с мерките. Други 3 на сто не могат да отговорят. Запознатостта едва ли е особено висока, но се вижда, че поне засега властта не успява да убеди обществото в ефективността на своите икономически действия, казват още от "Галъп".