Както през второто, така и през третото тримесечие, бюджетът започна с превишение на приходите над разходите, което в следващия месец се превръща в дефицит. Към края на август натрупаният бюджетен дефицит възлиза на 1.53 млрд. лв. - повишение с 22 млн. лв. спрямо юни. Няма промяна във факторите, които са причина за бюджетния дефицит - свиване на консолидираните приходи от 7.7% към август, което не е съпътствано от адекватно намаление на разходите, понижаващи се с едва 1.2%, се чете в резюмето на Доклада на ЦИР - "Икономиката на България - 2010".

Натрупаният спад при основните групи приходи - ДДС и акцизи, е съответно 9% и 13.1% към август, а месечните приходи от ДДС надминават миналогодишните си нива през юли и август. В натрупаните приходи от общия налог за осемте месеца ДДС от внос увеличава обема си от близо 1/3 през 2009 г. до 1/2 през 2010 г., което означава, че ниските постъпления продължават да се дължат на свитите вътрешни продажби.

По-ниските натрупани постъпления от акцизи потвърждават негативното развитие на вътрешното търсене, а по-доброто им представяне на годишна база през август може да се отдаде на пика на туристическия сезон в страната. При четирите основни групи разходи - заплати и възнаграждения, текуща издръжка, капиталови, социални разходи и стипендии - изменението на годишна база варира между -30.3% и 9.9%.

Започналата през май тенденция за намаляване на текущата издръжка продължава и през третото тримесечие и към август натрупаните разходи се свиват с 8.4% на годишна база, натрупаните капиталови разходи към август са с 30.3% под нивото си от същия период на предходната година. На фона на намаление на капиталовите разходи и тези за текуща издръжка се наблюдава увеличение на просрочените плащания на правителството, които от близо 166 млн. лв. към юни 2009 г. скачат до близо 796 млн. лв. към юни 2010 г.

Фискалният резерв към август се свива до 6.17 млрд. лв. в резултат на тегления на средства през юни - 555.6 млн. лв. и август - 153.6 млн. лв. Понижението спрямо края на 2009 г. е 1.51 млрд. лв., което означава, че почти целия бюджетен дефицит е финансиран от него, за разлика от май, когато финансирането беше много по-малка част.

Според предварителни данни на Министерството на финансите касовото изпълнение на бюджета през септември ще е балансирано (на консолидирано равнище бюджетното салдо за месец септември 2010 г. е близко до балансирано, като се отбелязва минимално превишение на приходите над разходите с 18.9 млн. лв., отчетоха от МФ преди дни - бел. р.), което означава, че за третото тримесечие ще бъде регистриран дефицит от 22.2 млн. лв. Заедно с излишък през второто тримесечие на годината от 154.5 млн. лв., годишната картина на публичните финанси изглежда малко по-добре.

Това означава, че големият дефицит към момента се дължи на лошото представяне на приходите и разходите през януари и февруари, след което е налице по-доброто им представяне през април-септември. Ако то продължи до края на годината, прогнозираният дефицит от 3.2 млрд. лв. в актуализираната бюджетна програма за 2010 г. може да се окаже по-нисък в действителност.

В случай, обаче, че управляващите забравят за следването на благоразумна политика и увеличат разходите до края на годината, ще се стигне до подобна ситуация от последните няколко години. А именно - големи разходи в края на бюджетната година, които оказват чисто счетоводен положителен ефект върху косвените данъци в началото на следващата година и представянето на последните ще е по-добро през януари и февруари, отчитат от ЦИР.

В проектобюджет 2011 г. прави впечатление големият ръст на разходите за здравноосигурителни плащания на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - 10.24%. На 6 октомври 2010 беше подписано споразумение, според което от 2011 г. разходната част на бюджета на НЗОК да не е по-ниска от приходната, което означава, че Касата ще разполага с допълнителни около 550 млн. лв. или ръста на здравноосигурителните плащания ще е още по-висок.

Ако проектът за здравните разходи на Касата се сравни с ревизираните разходи през 2009 г., когато са били най-високи, то се очертава ръст от над 12%, който предвид подписаното споразумение, може да се увеличи с близо 30%, ако всички 550 млн. лв. бъдат насочени за тях. При липсата на форсмажорни фактори ръст дори от 12% в сравнение с 2009 г. изглежда неоправдан.

В същото споразумение се адресира и натрупаният до момента резерв на НЗОК по сметка в БНБ, който към края на 2010 г. трябва да бъде около 1.5 млрд. лв. От началото на 2011 г. този резерв трябва да се влее по сметки на републиканския бюджет, което на практика е извънреден приход, с който вероятно ще бъде финансирано очакваното от експерти неизпълнение на приходите.

По-сериозната слабост на проектобюджет 2011 г. е разходната му част - не беше изминала и седмица от приемането му от Министерския съвет и започнаха заявките и корекциите за увеличаване на разходите. Няма предвидимост относно това с колко ще се увеличат консолидираните разходи, при положение, че кабинетът се поддава на заплахи за стачки, който е последван от раздуване на харчовете, както стана със здравеопазването. До края на годината вероятно и други групи, до момента е известно за полицаите и студентите, ще заплашат с подобни мерки, тъй като виждат, че този подход, а не реформи, дава желаните резултати, смятат експертите от ЦИР.

Оттам препоръчват следното: последният възходящ бизнес цикъл у нас имаше голям положителен ефект върху приходната част на консолидирания бюджет, докато ръста при разходите е структурен и не е бил повлиян от икономическия подем. Низходящият бизнес цикъл бързо коригира приходите в държавната хазна и ако правителството има намерение да следва стабилна фискална политика, подобна корекция трябва да бъде приложена и в разходната част.

От януари 2011 г. се предвижда увеличение на някои акцизи, съгласно споразумения с ЕС, но част от тях се правят предсрочно. Същото се отнася за въвеждането на данък от 2% върху застрахователните премии от 2011 г. Ефектът от предсрочното въвеждане и на двете мерки ще бъде негативен за търсенето на застрахователни услуги и консумацията на акцизни стоки, а самото им въвеждане изглежда по-скоро като опит за събирането на повече приходи от дружествата и потребителите.

Според ЦИР увеличението на пенсионните осигуровки ще има негативен ефект върху реалния сектор и ще подкопае все още нестабилните признаци за възстановяване на икономиката. Ефектите от това ще бъдат свиване на нетния доход на работещите домакинства, по-бавно възстановяване на вътрешното търсене, което заедно с по-високите разходи за труд на бизнеса ще свие печалбите му. По-лошото финансово представяне на частния сектор и почти замръзналото вътрешно кредитиране ще ограничи частните инвестиции, а от там и разкриването на нови работни места.