През 2018 г. нивата на заетост при хората на възраст между 55 и 64 години в Европейския съюз са по-високи от средното равнище за всички работещи.

При мъжете над 55-годишна възраст делът на работещите е 65%, а при жените - 52%. За сравнение средното ниво на заетост в ЕС е 60% за мъжете и 48% за жените, показват данните на Евростат.

Общият брой на работещите в Европейския съюз над 15-годишна възраст достига малко над 230 милиона души през 2018 г. От тях 45.3 милиона са на възраст над 55 години (близо 20%), като 25 милиона попадат в групата 55-59 години, 14.2 милиона - между 60 и 64 години и 6 милиона - над 65 години.

За сравнение, през 2003 г. делът на работещите над 55-годишна възраст е бил малко над 12%.

През последните 15 години делът на възрастните хора в работната сила се е увеличил драстично, като дори световната финансова криза от 2008 и 2009 г. не успява да обърне тенденцията. Този процес се наблюдава във всички държави членки на ЕС, с изключение на Гърция.

Докато общият брой на заетите европейци нараства с 3.5 на сто за периода от 2003 до 2018 г., този на хората между 55- и 64-годишна възраст се увеличава с 45.5%, а в групата над 65 години - с над 52%.

България е сред страните, в които заетостта сред хората на възраст между 55- и 64-годишна възраст, нараства с най-силни темпове. В периода между 2003 и 2018 г. у нас, както и в Словения, техният дял се е удвоил. А в Словакия ръстът е още по-силен - 2.2 пъти.

Швеция, Германия и Дания са държавите, в които делът на работещите над 55-годишна възраст е най-висок - над 70% от тях са заети. Средното ниво за ЕС е 59%, като България също попада малко над него с дял на работещите във възрастовата група 55-64 от малко над 60%.

Само в седем държави от общността заетостта сред възрастните хора е под 50% - Малта, Полша, Словения, Румъния, Хърватия, Гърция и Люксембург.

Дори и във възрастовата група от 65 до 74 години се наблюдава повишаване на заетостта, макар че нейният дял все още е доста по-нисък. През 2018 г. около една пета от европейците над 65-годишна възраст продължават да работят, като в Естония техният дял е над една четвърт (26%).

По-голямата част от европейците, които продължават да работят след навършването на 65-ата си годишнина, предпочитат заетост на непълен работен ден, показват още данните на Евростат.

Защо все повече хора предпочитат да работят на стари години?В почти всички развити икономики посивелите коси започват да се забелязват все по-често в общата работна сила

Основната причина възрастните европейци да се задържат по-дълго на работа е финансова. С отлагането на пенсионирането те си гарантират по-високи приходи и по-висока пенсия, след като приключат с трудовия стаж. Много от тях пренасочват част от личните си доходи в частни пенсионни фондове.

Според икономистите на европейската статистическа служба работодателите могат да положат усилия за стимулиране на заетостта сред възрастните хора чрез подобряване на условията на труд и повишаване на гъвкавостта на тяхното работно време.

Все повече хора изибрат опцията на т. нар. "постепенно пенсиониране" - вместо да приключват внезапно своята кариера, те преминават от пълен работен ден към варианти с 50-60% заетост. А тези, които се пенсионират, продължават да работят в същата сфера като самонаети специалисти.

В повечето европейски държави пенсионната възраст постепенно се повишава, тъй като все по-голям процент от населението попада в категорията на пенсионерите, а приходите в държавните осигурителни фондове са недостатъчни за покриването на този разход. Близо една четвърт от населението на Европейския съюз (23%) получава държавна пенсия.

България е сред държавите, в които делът на пенсионерите е най-висок - близо 27%, по данни на Евростат, което ни поставя на четвърта позиция. Люксембург и Литва също са близо до това ниво, а в Словения пенсионерите са близо 30% от населението.

Общият размер на държавните пенсии, които се изплащат в Европейския съюз, възлиза на над 1.9 трилиона евро, или близо 11% от брутния вътрешен продукт на Общността.