Хората над 50 г. по-скоро биха умрели, отколкото да направят това
За повечето възрастни хора в САЩ изглежда, че няма по-страшна съдба от тази да прекарат последните години от живота си в старчески дом.
Средно над един на всеки двама анкетирани на възраст над 50 години посочва, че по-скоро би умрял, отколкото да живее дългосрочно в старчески дом, сочи ново проучване на организацията Nationwide Retirement Institute, цитирано от CNBC.
Анкетата е на база онлайн проучване, проведено сред 1 462 души. Самотата, загубата на независимост и живот далеч от семейството са сред основните мотиви повечето хора да не искат да попаднат в старчески дом на всяка цена.
В допълнение, близо 70% от анкетираните споделят, че един от основните им страхове е свързан с високите разходи за здравеопазване, след като се пенсионират. А американците със сигурност имат добра причина да се притесняват.
Статистиката сочи, че двойка възрастни хора на по 65-годишна възраст, която ще се пенсионира през тази година, трябва да очаква разходи в размер на 285 хил. долара за здравеопазване в рамките на живота си като пенсионери. Това включва разходи за медицински грижи, медикаменти и лекарства, издавани само с рецепта, сочат данните на Fidelity Investments.
Тази сметка е без разходите за старчески дом, които достигат до 102 200 долара на година за частна стая в подобно съоръжение, по данни на Genworth Financial.
„Основно погрешно схващане е вярването, че имате план за покриване на дългосрочните разходи за грижи, а всъщност никога не сте го започвал”, казва Кристи Родригез, вицепрезидент в Nationwide Financial.
Средно над един на всеки трима анкетирани споделя, че не е дискутирал дългосрочните разходи за след пенсия с никого. Ако никой не говори за това, то представите за този период стават доста мъгляви, смята Родригез.
Най-голямото погрешно схващане е, че хората смятат, че дългосрочните разходи за грижа ще бъдат покрити от Medicare – федералната програма за здравно осигуряване в САЩ.
Тази програма може да покрие разхдодите за престой в медицинско заведение до 100 дни, както и престоя в център за рехабилитация, докато трае процесът. Програмата обаче не покрива разходите за дългосрочен престой в старчески дом или хоспис, или нужда от асистиране, ако възрастните хора живеят сами в своя дом.
Според Родригез, възрастните хора трябва да си отговорят на три основни въпроса.
1. Как виждате бъдещето си?
Има пенсионери,които се отдават на пътувания след пенсиониране, но колкото по-възрастен е даден човек, толкова това става по-сложно за реализиране. Поради това е нужен план, за да не се допускат стратегически финансови грешки на стари години.
2. Къде искате да бъдете?
Този въпрос ще изясни как си представяте старините – живот у дома или грижа в старчески дом. Три от четири души, участвали в анкетата, предпочитат да си останат у дома спрямо възможността да изживеят дните си в старчески дом.
3. Кой ще ви помага?
Тук трябва да бъдете честни пред себе си, ако не очаквате децата или други роднини да ви помагат на старини. Дали те виждат тази възможност като удар по личните им финанси?
За спокойни старини е важно всички тези въпроси да бъдат уточнени предварително, добавя Родригез по темата, която хвърля светлина за мрачните перспективи пред американските пенсионери.