В почти всички развити икономики посивелите коси започват да се забелязват все по-често в общата работна сила, пише The Economist.

От 2008 година насам делът на работещите във възрастовата група от 55 до 64 години в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се е повишил с 8%. В зависимост от гледната точка, тази тенденция може да се интерпретира различно - като доказателство, че дивият капитализъм се нуждае от работна ръка и принуждава хората да копаят в мините до дълбока старост или като сигнал, че обществото най-накрая оценява по достойнство качествата на по-възрастните професионалисти.

В последния доклад на ОИСР, озаглавен "Working Better with Age” ("Да работим по-добре с възрастта") се посочва, че запазването на трудещите се за по-дълго време в работната сила е ключово за икономическия просперитет. Средната възраст на населението в развитите икономики е на път да се повиши от 40 на 45 години до средата на XXI век. През 2050 година на всеки 100 трудещи се ще има по 58 пенсионери. В момента съотношението е около 41 към 100.

Освен това много хора всъщност биха били по-щастливи, ако имат възможност да работят до по-късна възраст. Според резултатите от проучване, проведено сред 1000 британски пенсионери, една четвърт от анкетираните признават, че са се пенсионирали твърде рано. А една трета твърдят, че са загубили смисъла на живота си, след като са спрели да работят. Средната възраст, на която са се пенсионирали, е 62 години.

Разбира се, има и много хора, за които изкушението да се пенсионират, наближавайки или прехвърляйки 60-тата си годишнина, е твърде голямо. Пенсията ти дава възможност да спиш докогато си искаш и ти спестява сутрешното висене в задръстванията на път за работа. През лятото можеш да се разхождащ под слънчевите лъчи, а през зимата да си стоиш вкъщи на топло. Досадните заседания и безкрайната кореспонденция по имейла също приключва с края на трудовия стаж.

Но работата носи със себе си и доста позитиви. Тя поддържа мозъка активен и поставя пред хората цели, за които да се борят. Първият месец след пенсионирането може да изглежда като пълна идилия, но постепенно скуката започва да надделява. Грандиозните планове за учене на нови езици и обиколки по света в повечето случаи не се осъществяват. А комуникацията с колегите осигурява пълноценен социален живот. Много от хората, които прекарват дните си у дома, започват да се чувстват самотни.

Работата на стари години в днешно време е напълно реалистична за мнозинството от хората в развитите държави, тъй като повечето позиции изискват умствен, а не физически труд. Разбира се, натоварването на пожарникарите, миньорите или строителните работници, означава че за тях е далеч по-трудно да останат на работа след навършването на 60 години.

Монетата винаги има две страни и за много хора изборът да работят по-дълго не е продиктуван от любовта към професията, а от необходимостта. Те просто не могат да си позволят да се пенсионират по чисто финансови причини, а не защото правителството е решило да вдигне пенсионната възраст. Статистиката показва, че средната възраст на пенсиониране в повечето държави се различава от минималната пенсионна възраст с няколко години.

Това е така, защото има много хора, които не разчитат единствено на държавната пенсия като основен източник на доходи. Освен това в някои държави компаниите заменят схемите на "фиксираната" компенсация след пенсия, която зависи от работната заплата, с т. нар. "лични партиди". При този вариант сулжителите разполагат със собствена пенсионна сметка, която трябва да бъде инвестирана. Приходът от тези средства обаче намалява заради ниските лихвени равнища.

С колко ще разполагате, ако пестите по 100 лв на месец до пенсия?Сметките са направени при спестяването на 100 лв. на месец и без налични други спестявания


Статистиката показва, че жените като цяло разполагат с по-малки спестявания за пенсия, тъй като част от трудовия им стаж е преминал в майчинство. А това означава, че много от тях са принудени на работят и след навършването на пенсионна възраст.

Донякъде това обяснява и дългосрочната тенденция за работата на стари години. Реалната средна възраст на пенсиониране при мъжете в държавите от ОИСР е била 68.4 години през 60-те години на миналия век. Постепенно тя се понижава до 62.7 години в началото на XXI век и оттогава насам отново започва да расте, като през 2017 година достига 65.3 години.

При жените трендът е подобен - от 66.5 години през 60-те до 60.9 години около 2000 г. и 63.7 години през 2017 г.

Статистиката показва още, че възрастовата дискриминация на работното място, дори да не е елиминирана напълно, е намаляла значително. В много държави съществуват и специални законови разпоредби, които забраняват възрастовите ограничения при наемане на служители, но много от тях все още се чувстват поставени в по-неизгодна позиция, особено когато става въпрос за възможностите за кариерно израстване.

Основните фактори, които пречат на компаниите да наемат по-възрастните професионалисти, са два. Първият е, че те, по правило, получават по-високи заплати. От ОИСР препоръчват да бъде премахната т. нар. "добавка за стаж", която гарантира увеличаване на възнаграждението с възрастта.

А вторият е свързан с технологичната експертиза. Един от всеки трима души във възрастовата група от 55 до 65 години не разполага с достатъчно добри компютърни умения и не може да премине базовите технически тестове. Този проблем може да се реши с подходящи курсове за преквалификация, организирани от държавата или от самите компании, пише още The Economist.

Но в крайна сметка изборът дали да продължат кариерата си в света на технологичните иновации или да се отдадат на безгрижния пенсионерски живот е в ръцете на самите трудещи се.