През 2021 г. линията на бедност в България e 504.33 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1.532 млн. лица, или 22.1% от населението на страната, показват данните на Националния статистически институт.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 11.8%, а относителният дял на бедното население намалява с 1.7 процентни пункта.

Същевременно обаче системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2021 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.1% на 31.5%, или с 9.4 процентни пункта.

Съответно, при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 44.3%, или с 22.2 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50.2% за 2021 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2021 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18-64 години нараства спрямо предходната година с 0.3 процентни пункта до 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.8 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Със 100 лева в магазина - какво можехме да купим преди и какво сега? За 100 лева в столичен магазин слагаш в кошницата салата за една вечер, продукти за баница и кекс, 3 кг месо и кайма, млечни продукти и бутилка олио


Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование -61.1%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над шест пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 3.6%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (55.4% за 2021 г.) и е домакинствата, в които единственият представител е жена (48.6% за 2021 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2021 г. в сравнение с 2020 г. се наблюдава при домакинствата с двама възрастни с три и повече деца - с 9.9 процентни пункта.

Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13.9 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Оценката на бедността по етнически признак показва, че през 2021 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 58.8%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 53.5 и 37.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица - 32.2%. По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група - 30.3%, при 22% от турската етническа група и 11% от българската етническа група.

Шефовете на компании в САЩ - с 254 пъти по-голямо заплащане от служителитеРазликата в заплащането на главните изпълнителни директори на компании и служителите в САЩ се увеличава отново


През 2021 г. 24.2% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 4.1 процентни пункта по-малко спрямо 2020 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата със 17.7 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2021 г. седем от десет деца (73.2%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.9%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.

Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е два пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

В регионалната разбивка на НСИ през 2021 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Монтана - съответно 343 и 355 лв., а най-високата - в област София (столица) (733 лв.), следвана от областите Перник (592 лв.), Кюстендил (539 лв.) и София (529 лева).

Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора - 28.3%, София - 25.8%, Сливен - 25.2%, и Бургас - 25.2%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Силистра - 10.2%, Габрово - 11.1%, Благоевград и Разград – по 15.1%..