Четвъртвековна традиция на българите да кътат "бели пари за черни дни" се пречупи.

За първи път от кризата по време на кабинета "Виденов" в средата на 90-те години на миналия век българите масово не успяват да заделят пари, а харчат спестяванията си.

Спестяванията на 80% от хората са до 10 000 лева, коментира пред БНР консултантът Тихомир Тошев от Кредит център.

"Високата инфлация и галопиращите цени оказват по-сериозно влияние върху хората с по-ниски доходи, получаващи доходи, които едва покриват месечните им нужди. Тези хора, заради увеличените разходи основно за храни, горива, отопление, в момента се чувстват все по-затруднени. Те орязват стандарта си на живот", казва Тошев.

"Една част от българите има запас от спестявания, които те ползват в момента, за да покриват тази разлика в цените. Това няма да може да продължи много. Много вероятно е в следващите месеци те да се стопят, ако доходите им не започнат да растат.

Работодателите, които държат на служителите се, трябва да започват да коригират възнагражденията в посока нагоре, за да компенсират инфлацията", съветва експертът.

Колко храна можем да си купим у нас и в Европа с една заплата?Само за година основните продукти, които влизат в потребителската кошница на едро у нас, са поскъпнали с над 13%

Хората свалят разходите си за храна, с приоритет са сметките и вноските по кредитите, а ако останат пари – те отиват за дрехи и почивки, пояснява Тихомир Тошев.

Кредитният пазар продължава да бъде активен, има сериозен ръст на ипотечното кредитиране от началото на годината, ръст има и при потребителското кредитиране, става ясно от думите на експерта.

"Очаквам, че и тази година ще остане година на ниските лихви в България. От средата на следващата година е много вероятно и при нас лихвите да тръгнат леко нагоре."

Тошев не очаква в следващите две години да има сериозно повишение на вноските по изтеглените кредити.