60% от европейците искат да се запази възможността да се разплащат в брой.

Това показват данни, представени днес от Европейската комисия, съобщава БТА.

Същевременно, нараства броят на европейските граждани, които избират да платят по електронен път с банкови карти или чрез мобилни приложения на банки.

Комисията представи две предложения, свързани със запазването на парите в брой и с възможното въвеждане на "цифрово евро".

По данни на ЕК в някои държави от еврозоната плащанията в брой са затруднени, а в други не е улеснено достатъчно тегленето на пари заради закриването на банкови офиси.

Предлага се държавите в ЕС да помогнат за преодоляване на тези затруднения и се предвижда намеса от ЕК при необходимост.

Европейската централна банка (ЕЦБ) проучва възможността за въвеждане на "цифрово евро", с което да се даде по-голям избор за гражданите как да се разплащат. Предвижда се "цифровото евро" да се използва не само за плащания онлайн, а и от устройство към устройство без интернет връзка, съобщава от ЕК.

Уточнява се, че подобни плащания ще бъдат по-сигурни заради размяната на по-малко лични данни, отколкото при плащане с банкова карта.

ЕЦБ: Цифровото евро би подобрило автономността на еврозонатаСъществува обаче възможност цифровото евро да навреди на предлагането на кредити, ако се използва като инвестиция

От търговците в еврозоната ще се изисква да приемат "цифровото евро", с изключение за много малките търговци. ЕЦБ ще реши дали и кога да издаде "цифровото евро", се допълва в съобщението.

За Европа необходимостта от дигиталното евро се обуславя от търсенето на финансова стабилност, максимално улесняване транзакците за физическите лица и бизнеса, и не на последно място - от изостването й във финансовите технологии и платежните системи, притисната от американски и китайски гиганти като Mastercard, PayPal, AliPay и UnionPay, припомня БТА.

"Навлизането на големите технологични компании на пазара на електронни плащания увеличава риска от пазарна доминация и зависимост от чуждестранни платежни технологии, което ще има последици за стратегическата автономия на Европа", заяви още през ноември миналата година президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.

Как точно ще работи дигиталното евро

Дигиталното евро би трябвало да комбинира технологията на блокчейна, която е в основата на криптовалутите, и стабилността на централните банки, за да даде възможност за лесни, бързи и надеждни електронни плащания, независимо в коя точка на еврозоната се извършват те и от характера на трансакцията.

Този вид валути могат да се използват по същия начин като парите в брой - имате нужда само от дигитален порфейл (какъвто се използва и при криптовалутите), за да плащате с тях стоки и услуги или просто да ги предоставите на някой друг, също както връчвате банкнота.

ЕЦБ планира пълна промяна в дизайна на евробанкнотитеЕвропейската централна банка ще изработи нов дизайн на евро банкнотите до 2024 година

Разликата с електронните плащания, които правим в момента, е, че за да работите с дигитална валута, не е нужно да имате банкова сметка и съответно - да плащате свързаните с нея такси за обслужване, превод и др.

По този начин дигиталното евро би трябвало значително да намали разходите за електронни плащания както за физически лица, така и за предприятия. Не се предвижда обаче то да замени банкнотите и монетите в обращение, а по-скоро да ги "допълни".

Същевременно, за разлика от криптовалутите, зад които не стои централна банка и чиито курсове често са подложени на силни колебания, дигиталното евро би трябвало да предлага стабилност и сигурност, тъй като ще се управлява от ЕЦБ, която и ще гарантира юридическата му сила като разплащателно средство.

Ползи и рискове

Основен аргумент в полза на цифровото евро е, че то ще осигури на гражданите особено сигурни пари на централната банка, с каквито сега те разполагат под формата на пари в брой.

Именно пряката връзка между потребителите и централната банка за електронни плащания обаче е това, което буди тревога.

За да направите електронно плащане сега, трябва да имате депозирани пари в някоя търговска банка, които в балансите й са заведени като актив.

Прескачането на търговските банки означава, че депозитите, с които те разполагат, ще намалеят, ликвидността им може да се окаже недостатъчна и неминуемо ще се отрази на възможностите им да отпускат кредити.

Може ли дигиталното евро да се превърне в реалност? Има и други централни банкери, които обмислят възможността за официално регулирани дигитални валути

Затова се обсъжда притежаването на дигитално евро да бъде ограчено, например до таван от 3000 евро (за сравнение, за тавана на електронната британска лира се споменава сума между 10 000 и 20 000 лири).

Това означава, че всеки ще може да притежава не повече от тази сума в електронен вид (съотношението дигитално евро към "традиционно" евро ще бъде 1:1) и всичко над нея автоматично ще се трансформира в пари по сметка.

Банките обаче призовават за доста по-нисък праг за притежанието на дигитално евро - около 500 евро, което на практика изключва възможността за по-големи покупки или корпоративни трансфери.

Според проучвания на ЕЦБ потребителите по-скоро биха предпочели да не държат непрекъснато дигиталния си портфейл пълен, а да го заредят веднъж, например в началото на месеца, след което постепенно да използват парите.

Защо ЕЦБ обмисля пускането на „дигитално евро“?Тази седмица ЕЦБ даде началото на публични консултации и експерименти, които трябва да й помогнат да вземе решение дали да създаде

Друга сфера на риск са защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, предупреждава европейската онлайн банка Ен26 (N26) в блога си.

Някои критици на планираната система се опасяват, че цифровите пари ще загубят едно от най-големите предимства на истинските пари, а именно анонимността при плащане.

Макар че проследяването на плащанията с цифровото евро в реално време би помогнало в борбата с изпирането на пари, то би могло също така да ограничи и неприкосновеността на личния живот на потребителите, въпреки че ЕЦБ уверява, че няма да има достъп до личните данни на потребителите.

Немалък риск е и сигурността на събираните данни, допълва БТА.