Тъй като лидери от цял ​​свят се събират за две големи срещи на върха в Южна Америка през следващите дни, несигурността, донесена от предстоящото завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом, се очаква да бъде централна тема. Мнозина ще мислят върху въпроса: Какво ще означава дневният ред на Тръмп „Америка на първо място“ за световната икономика и конфликтите в Европа и Близкия изток?.

Китай, може би повече от останалите страни, ще се подготвя за предстоящи нестабилни отношения със Съединените щати. Но за китайския лидер Си Дзинпин предстоящите събирания предоставят възможност след изборната победа на Тръмп да постигне собствените цели на Пекин: вбиване на клин между САЩ и техните съюзници и представяне на Китай като алтернативен, стабилен лидер. Доколко добре Пекин представя своите аргументи на срещата на върха на APEC на 21 азиатско-тихоокеански икономики в Перу тази седмица, последвана от такава на Г-20 в Бразилия през следващата, може да бъде от решаващо значение за Китай да устои на очакваната предстояща буря.

През първия си мандат Тръмп отприщи търговска и технологична война с Китай и преформулира нарастващата сила като американски съперник – път, последван до голяма степен от неговия наследник Джо Байдън. Той допълнително раздразни Пекин, като привлече съюзници и партньори на САЩ в своята политика за Китай. И тъй като вторият мандат на Тръмп повишава заплахата от нови тежки мита и несигурност, Си и неговата делегация внимателно ще калибрират своята дипломация на двете срещи.

Президентът Байдън, японският премиер Шигеру Ишиба и австралийският премиер Антъни Албанезе са сред лидерите, които също се очаква да присъстват на двете срещи на върха, докато индийският премиер Нарендра Моди ще присъства на тази на Г-20.

„Има смисъл китайските служители да използват тези големи събития, за да се опитат да оформят някои от международните разкази точно сега, тъй като няма много време преди януари 2025 г.“, казва Ли Минджианг, доцент по международни отношения в сингапурския Nanyang Technological University.

Какво могат да очакват врагове и съюзници от държавния секретар на Тръмп

Забиване на клин

Тръмп предложи да се удари целият китайски внос в САЩ с тарифи над 60% и може да задълбочи политиката от ерата на Байдън, ограничаваща достъпа на Пекин до чувствителни високи технологии. Той също така изглежда се стреми да попълни кабинета си с „ястреби“. Очаква се конгресменът Майк Уолц да бъде негов съветник по националната сигурност, според информация на CNN, а Марко Рубио да се присъедини към администрацията като държавен секретар.

Поздравителното послание на Си към Тръмп миналата седмица показва някои от опасенията на Пекин. Китайският лидер предупреди, че двете страни „ще спечелят от сътрудничеството и ще загубят от конфронтацията“.

Си може да се опита да подчертае това послание по време на последната среща с Байдън, която висши американски служители казаха, че ще се състои в събота в Лима. Пекин би използвал такава среща, за да даде знак, че иска комуникация и стабилност в отношенията, смятат наблюдатели.

Но тъй като възникват въпроси относно това колко напрегнати могат да станат отношенията между САЩ и Китай, Пекин вижда добрите връзки с широк кръг други страни – и неограничения достъп до техните пазари – като ключови за защитата на икономиката си. Това е нелека задача, докато страната се бори със забавящия се растеж, слабото потребителско търсене и високата безработица у дома.

За Пекин глобалната несигурност около Тръмп създава възможност за премахване на това, което при Байдън увеличаваше координацията между САЩ и техните съюзници в търговията, сигурността и други области. Много от лидерите, които са работили заедно с Байдън, ще наблюдават предпазливо как Тръмп, известен със своята непостоянна дипломация, може да промени отношенията им, когато започне мандата си през януари.

Новоизбраният президент заплаши с 10% мита върху стоки, внасяни в САЩ от всички страни, включително близки партньори. Той призова съюзниците на САЩ в Азия да плащат повече, за да разчитат на американски войски – и каза, че ще насърчи Русия да прави „каквото, по дяволите, поиска“ на всяка страна членка на НАТО, която не отговаря на насоките за разходи за отбрана.

„Китай иска да сигнализира, че няма да е много разумно някой да застава изцяло на страната на САЩ“, смята Лиу Донгшу, асистент по международни отношения в City University of Hong Kong.

Пекин вече предприе стъпки за подобряване на отношенията си с ключовите съюзници и партньори на Америка през последните месеци. В списъка на тези усилия влизат отварянето на безвизово влизане в Китай за граждани на множество европейски страни и подновяване на тристранната среща на върха с Япония и Южна Корея. Си и друг близък партньор на САЩ, индийският лидер Моди, се срещнаха за първата си официална двустранна среща от пет години през октомври. Там те постигнаха споразумение за военно разведряване по тяхната оспорвана граница – значителна стъпка за облекчаване на напрежението.

По-рано този месец китайският премиер Ли Цян обеща пред лидери и ръководители на търговско изложение, че Китай ще отвори още повече пазара си, за да създаде „страхотни глобални възможности“.

Мъск не е Кисинджър и едва ли ще подобри отношенията между САЩ и Китай

Трудна задача

Си и неговата делегация вероятно ще продължат да изпращат такива послания до съюзниците на САЩ по време на срещите на върха в Лима и Рио де Жанейро, като същевременно се стремят да представят Китай като водеща сила, която е посветена на глобалната стабилност.

„За Г-20 и APEC посланието на Пекин ще бъде „Предстои голяма несигурност, но Китай е сигурността и ще остане ангажиран с мира и развитието“, казва Юн Сун, директор на китайската програма в мозъчния тръст Stimson Center във Вашингтон .

Китайските лидери обаче ще се сблъскат с трудна борба, за да спечелят доверието на партньорите на Вашингтон както в Европа, така и в Азия, казват наблюдатели. Независимо от всякакви търкания с бъдещия президент на САЩ, тези страни наблюдават с тревога как Си засили агресията си в Южнокитайско море и към Тайван, като същевременно подкрепя руския лидер Владимир Путин, докато той води война срещу Украйна.

Все пак те може да нямат друг избор, освен да си сътрудничат повече с Китай, ако Тръмп повтори решенията от първия си мандат да се оттегли от организации като Световната здравна организация или международни споразумения като Парижкото споразумение за климата. Подобни ходове биха подкрепили и дългогодишната цел на Си да прекрои международния либерален ред, който той вижда като несправедливо изкривен към САЩ. Визията му досега намира най-голяма подкрепа в глобалния юг, където китайската инициатива „Един пояс, един път“ и други усилия за развитие вече разшириха влиянието на Пекин.

„Ако Америка се оттегля от глобалната система, има място някой друг да се намеси – а Китай е една от много малкото държави, които едновременно имат някакъв капацитет и някакво намерение да запълнят тази празнина“, казва Лиу. „Капацитетът на Китай да направи това обаче е свързан със силата на икономиката му - и как се справя с потенциалния по-нататъшен натиск от САЩ“.

Пекин може да продължи внимателно както в дипломацията си през следващите дни, така и в по-широките си международни усилия.