Отношенията на Илон Мъск с Доналд Тръмп подхранват очакванията, че той може да смекчи политическата позиция на новоизбрания президент на САЩ спрямо Пекин, но експерти предупреждават да не се залага твърде много на изпълнителния директор на Tesla.

Милиардерът беше един от най-големите дарители на кампанията на Тръмп и получи роля на съветник в Белия дом. Новоизбраният президент посочи Илон Мъск и основателя на биотехнологичната компания Вивек Рамасвами, бивш републикански кандидат за президент, за ръководители на усилията за намаляване на разходите, премахване на регулациите и преструктуриране на федералните агенции.

Тръмп каза в изявление във вторник вечерта, че Рамасвами и Мъск - ​​най-богатият човек в света, който контролира шест компании - ще ръководят т.нар. Министерството на правителствената ефективност (DOGE). Мандатът на двойката е да рационализира правителствената бюрокрация, каза новоизбраният президент.

DOGE ще действа извън федералното правителство, каза Тръмп, като ще работи със Службата за управление и бюджет на Белия дом, за да изпълни своите препоръки. Не се очаква Мъск да стане официален държавен служител, което означава, че от него вероятно няма да се изисква да се откаже от своята бизнес империя.

Тръмп дава на Мъск и Рамасвами краен срок до 4 юли 2026 г. – на фона на честването на 500-годишнината на нацията и само месеци преди междинните избори – да завършат работата си.

„По-малко правителство, с повече ефективност и по-малко бюрокрация, ще бъде идеалният подарък за Америка за 250-ата годишнина от Декларацията за независимост“, каза той. „Убеден съм, че ще успеят!“

Мъск по-рано каза, че се надява да намали федералните разходи с поне 2 трилиона долара, цел, която според външни анализатори ще бъде трудно постижима. През фискалната 2024 г. правителството е похарчило приблизително 6,8 трилиона долара.

Извън амбицията на Мъск да намали разходите, в навечерието на изборите връзката му с Тръмп предизвика интереса и на Пекин поради близките отношения на предприемача с Китай, където компанията му Tesla има огромна фабрика.

„През последните няколко месеца в Китай има широко любопитство относно това дали Мъск може да бъде новият Кисинджър, който да помогне за сключването на сделка между Вашингтон и Пекин“, казва пред CNBC Скот Кенеди, старши съветник в областта на китайския бизнес и икономика в Центъра за стратегически и международни изследвания.

„Дали това е гениално прозрение, което ще помогне да се предпазят отношенията от взрив или част от нереалистичен успокояващ сценарий, е трудно да се разбере на този етап“, добавя той.

Американският дипломат Хенри Кисинджър, който почина миналата година, се смята за водач в нормализирането на отношенията между САЩ и Китай, като се започне с първото му посещение в Пекин през юли 1971 г.

Кисинджър беше дълбоко уважаван в Китай и продължи да се среща с неговите лидери като неофициален дипломат в усилията си да насърчи по-топли отношения между двете страни. Само месеци преди Кисинджър да почине през ноември 2023 г., той се срещна с китайския президент Си Дзинпин в Пекин през юли 2023 г.

Надеждите, че Мъск може да запълни дупката, оставена от Кисинджър, се появиха, тъй като той все повече се ангажира с високопоставени служители в Китай, където позиционира Tesla като първия изцяло чуждестранен автомобилен производител в страната през 2018 г.

По време на последното си посещение в Китай през април главният изпълнителен директор на Tesla и SpaceX се срещна с премиера Ли Цян, който посочи Tesla като пример за успешно търговско сътрудничество между Пекин и Вашингтон, според държавни медии.

В края на миналата седмица Tesla стана един от първите автомобилни производители в Китай, който получи сертификат, според който всички превозни средства, произведени в гигафабриката на Tesla в Шанхай, отговарят на китайските стандарти за сигурност на автомобилните данни. Така нареченият сертификат за „защита на поверителността на превозните средства“ може да насърчи повече покупки на превозни средства на Tesla в Китай от физически лица, фирми и дори правителствени агенции, посочва The Wall Street Journal.

Уанг Иуей, директор на института по международни отношения в университета Ренмин, посочва пред CNBC, че Мъск се възприема като бизнесмен, който разбира както Китай, така и САЩ.

Това може да го накара да настоява за известна гъвкавост по отношение на митата - или дори за отмяната на строгите повишения на тарифите, които Тръмп заплаши да въведе върху произведените в Китай продукти, казва Уанг.

Тръмп обяви намерението си да наложи общи мита, вариращи от 10% до 20% върху целия внос, заедно с допълнителни мита от 60% до 100% върху продукти, внесени от Китай.

Подобно увеличение на митата би застрашило фокусираната върху производството икономическа политика на Си, която доведе до евтина китайска стомана, електромобили, соларни панели и други продукти, които наводниха света.

На този фон в статия от понеделник Националната комисия за развитие и реформи, най-добрият икономически плановик на Китай, подчертава необходимостта от насърчаване на „вътрешната циркулация“, отбелязва WSJ. Това означава да се даде приоритет на вътрешните производствени възможности и пазари като основни двигатели на растежа на Китай.

Мъск изрази загриженост относно напрежението между двете страни и разкритикува администрацията на Джо Байдън, когато повиши митата върху китайските електромобили до 100% по-рано тази година. Администрацията на Байдън въведе набор от политики, насочени към връщането на производителите на висококачествени технологии обратно в САЩ, много от които се очаква Тръмп да поддържа.

Бизнесмен, не дипломат

Един бизнесмен, дори и най-богатият в света, не е достатъчно силен, за да подобри отношенията по начина, по който Кисинджър успяваше някога, казва Уанг Хуияо, основател на базирания в Пекин мозъчен тръст Център за Китай и глобализацията.

Той добавя, че няколко видни бизнес лидери, включително Илон Мъск, Тим Кук от Apple и Стивън Шварцман от Blackstone Group, могат да действат като „Кисинджър група“.

Те може да не постигнат същото въздействие като дипломата предвид по-сложния период, но биха подпомогнали стабилизирането на отношенията.

Кук и Шварцман също така редовно посещават лидери в Китай, а Пекин често ги дава като пример за положително отношение между Китай и САЩ в бизнеса и търговията.

„Трудно е да се гледа на Мъск като на съвременен Кисинджър, въпреки че Китай от време на време е използвал влиятелни американци като неофициални посредници“, казва пред CNBC Деуардрик Макнийл, управляващ директор на Longview Global.

За тези „неформални посредници“ основното задължение е към акционерите, а не към националните интереси, добавя експертът. Според него активното политическо участие може да доведе до „конфликти на интереси“ и поставя бизнес лидерите под интензивен контрол, ако дипломацията се провали.

„Мъск може да открехне определени врати, но нито една, която само упоритата ангажирана дипломация може да отвори“, казва Макнийл, добавяйки, че възлагането на дипломатически надежди на такава фигура, чиято основна вярност е към собствените му начинания, може да бъде грешна преценка.

„Непредсказуемостта и силните, понякога противоречиви възгледи на Мъск, не са непременно в съответствие с дипломатическите или стратегическите интереси на която и да е страна.“

Междувременно с очакваните назначения на сенатор Марко Рубио и конгресмен Майк Уолц на позиции в кабинета, новоизбраният президент Доналд Тръмп сглобява това, което някои китайски ястреби наричат твърд към Китай „дрийм тийм“.

И двамата законодатели са остри критици на Китай. Ако назначаването им бъде потвърдено, Рубио ще бъде първият действащ държавен секретар под санкциите на Пекин и със забрана да пътува до Китай. Уолц, помолен да бъде съветник по националната сигурност на Тръмп, е един от най-гласовите критици на Китай в Конгреса. И двамата вероятно имат централна роля в страховете на китайския лидер Си Дзинпин от нарастване на напрежението при Тръмп.

Все пак, от гледна точка на Пекин, можеше да бъде и по-лошо. Източници на The Wall Street Journal казват, че поне засега Пекин изпитва облекчение, че няколко републиканци, смятани за особенa заплаха от Комунистическата партия, включително бившият държавен секретар Майк Помпео, не са в микса. Друг републиканец, към когото Китай е особено предпазлив, е Робърт О’Брайън, бившият съветник по националната сигурност на Тръмп. О’Брайън посочи, че САЩ трябва да се опитат да сложат край на войната на Русия в Украйна и след това да се опитат да откъснат Москва от Пекин.

„Изборът на кабинета се разглежда като лош от Китай, но засега изглежда все още има място за диалог“, казва пред WSJ Юн Сун, директор по китайските въпроси в Stimson Center, мозъчен тръст във Вашингтон. Сън посочва, че ако Тръмп беше избрал хора, смятани за пряко застрашаващи основните интереси на Комунистическата партия и нейната власт, „тогава това място за диалог щеше да бъде напълно изчезнало от гледна точка на Китай“.

Политическите стратези във Вашингтон казват, че двата избора на ниво кабинет могат да направят по-трудно за Пекин да се опита да се възползва от склонността на Тръмп към сделки, като потенциално даде възможност на онези, които искат да ускорят усилията за отделяне на икономиката на САЩ от тази на Китай.

Един от тях е Робърт Лайтхайзър, търговски представител на САЩ по време на първия мандат на Тръмп. Новоизбраният президент е казал на съюзниците си, че иска за лидер на търговската политика именно Лайтхайзър, който открито се застъпи за прекъсване на почти целия достъп на Китай до американските пазари, технологии и капитал, посочва WSJ.

За ръководството на Си друга грижа, в допълнение към тарифните заплахи на Тръмп, е сценарият на „обратния Никсън“. Точно както бившият президент Ричард Никсън се опитваше да използва Китай, за да се противопостави на Съветския съюз по време на Студената война, сега САЩ може да се опитат да насочат Москва срещу Пекин, потенциално огромен стратегически удар върху дневния ред на Си, фокусиран върху сигурността, коментира още WSJ.

Кремъл все повече разчита на Пекин да помогне на Русия да заобиколи западните санкции и да поддържа войната си в Украйна. Китайското ръководство се притеснява, че улесненият от САЩ край на войната – предизборно обещание на Тръмп – може да проправи пътя за разведряване между Вашингтон и Москва, потенциално оставяйки Пекин настрана.

Засега отсъствието на Помпео и О’Брайън от състава на кабинета на Тръмп дава на Пекин само малка утеха. Тръмп каза през уикенда, че Помпео няма да бъде поканен да се присъедини към бъдещата му администрация.

Подобно на О'Брайън, и Рубио, и Уолц публично изразиха подкрепа за усилията на Тръмп да сложи край на инвазията на Русия в Украйна и Вашингтон да заеме още по-твърда икономическа и военна позиция спрямо Китай, смятан за най-големия геополитически съперник на САЩ .

В реч през 2022 г. пред консервативния мозъчен тръст Heritage Foundation Рубио каза: „Заплахата, която ще определи този век, е Китай“.