Какво да очакваме от паричната политика на Кристин Лагард?

1036
Какво да очакваме от паричната политика на Кристин Лагард?

© Twitter

Правителствата, които се надяват, че номинацията им за президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще управлява със здрава ръка паричната политика на еврозоната, вероятно може да получат кураж от публично изразяваните възгледи на Кристин Лагард.

Лагард, която е адвокат и бивш политик, а не икономист, често се изказва по въпроси, свързани с политиката на централните банки, откакто оглави Международния валутен фонд (МВФ) през 2011 г.

Като пазител от 1 ноември на втората най-голяма валутна зона в света, който дава пресконференции след всяка среща за определяне на паричната политика на ЕЦБ, нейното мнение ще бъде от ключово значение, макар и тя да разчита на колеги, като Филип Лейн, за изготвянето на по-детайлни планове, пише Bloomberg.

За лидерите от ЕС, които я номинираха, плавният преход от Марио Драги към Лагард е от ключовo значение. Португалският премиер Антонио Коща заяви, че “имаме някой, който дава гаранции, че няма да наруши” стратегията на настоящия президент на банката.


Ето какво е казвала досега Лагард за действията и предизвикателствата пред централната банка:

Открити парични транзакции

Основният инструмент на Драги за борба с дълговата криза в еврозоната никога не е бил използван, но въпреки това е важно, че новият президент го подкрепя. Противопоставянето на президента на германската централна банка Йенс Видман на програмата за изкупуване на облигации, известна като Открити парични транзакции (OMT) може би провали шансовете му да оглави ЕЦБ.

Лагард беше в залата, когато през 2012 г. Драги обеща да направи “каквото е необходимо”, за да спаси еврото и се изказа в подкрепа на OMT, след като програмата беше обявена няколко седмици по-късно.

“Много от правилните решения бяха взети. Наскоро инициативите от страна на основните централни банки (ОМТ на EЦБ, количественото улесняване на Федералния резерв и програмата за изкупуване на активи на Централната банка на Япония), са големи сигнали в правилната посока по отношение на паричната политика”, казва Лагард през септември 2012 г.

Отрицателните лихви

Малко след като Централната банка на Япония последва ЕЦБ и въведе отрицателни лихви през 2016 г., Лагард похвали този инструмент, заявявайки, че е необходимо още време, за да се определят страничните ефекти от него. Това е важен въпрос за управителния съвет на ЕЦБ в момента, тъй като ръководителите обмислят дали да не намалят лихвите и да ги задържат под нулата в по-дълъг период от време.

Банките се оплакват от отрицателните лихви по депозитите си в ЕЦБ, но от централната банка твърдят, че това се компенсира от положителния ефект за икономиката. Лагард смята същото.

“Ако не бяха наложени тези отрицателни лихви, днес щяхме да сме в много по-лошо положение, като инфлацията вероятно щеше да е още по-малка, а ръстът на икономиката по-нисък”, казва Лагард през март 2016 г. във Виетнам.

Количествено улесняване

Драги трябваше да се бори сериозно срещу скептиците - както извън, така и вътре в управителния съвет на ЕЦБ, за да стартира своята програма за изкупуване на активи. Той най-накрая я обяви през януари 2015 г., когато еврозоната беше на ръба на дефлацията. Лагард реагира още на същия ден.

“Ние приветстваме мерките, обявени днес, които ще подсилят приспособителната парична политика на ЕЦБ. Планираното увеличаване на счетоводния баланс на ЕЦБ ще помогне за намаляването на лихвите в еврозоната, ще повиши очакванията за  инфлацията и ще намали риска от продължителен период с ниска инфлация”, заяви Лагард на 22 януари 2015 г. в изявление на МВФ.

Фискална подкрепа

Лагард демонстрира реализъм, когато става въпрос за способността на централната банка да се противопостави на следващия икономически спад, подкрепяйки многократните призиви на ЕЦБ правителствата да предоставят повече подкрепа с по-добра фискална политика.

Тя е призовавала държавите да се стремят към по-добър баланс между икономическия растеж, устойчивостта на дълга и социалните цели.

“Паричната политика трябва да остане приспособителна там, където инфлацията е под таргета. Реалността е, че много икономики не са достатъчно силни. Високият нива на публичния дълг и ниските лихви оставят малко възможности за реакция, когато дойде следващият икономически спад, което неизбежно ще стане. За много страни това означава да използват по-умно фискалната си политика”, заявява Лагард през април 2019 г.

Европейски реформи

Драги и неговите колеги също така години наред призовават правителствата към структурни реформи с цел подсилването на икономиките. Лагард подкрепя и това, призовавайки към гъвкави практики за наемане на служители, модернизиране и хармонизиране на режимите при изпадане в неплатежоспособност и отделянето на повече средства за иновации.

“Нашата цел трябва да бъде ясна: възобновяване на конвергенцията и гаранции, че плодовете на икономическия растеж се разпределят в целия ЕС. Това ще помогне за възстановяване на вярата в Европейския проект”, казва Лагард през февруари 2019 г. в Мюнхен.

Нови стимули

ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ се очаква да облекчат паричната си политика още това лято в отговор на забавянето на ръста на световната икономика и рисковете, като търговския протекционизъм и брекзит. Лагард подкрепя и тази стратегия, но отново напомни на правителствата, че централните банкери не могат да се справят сами.

“Тези реакции чрез паричната политика осигуриха важна подкрепа в последните няколко месеца. Когато дойде следващият икономически спад, което е неизбежно, ръководителите на централните банки може да се наложи да използват всичките си инструменти за максимален ефект. Това означава подкрепа на търсенето чрез решително облекчаване на паричната политика и фискални стимули там, където е възможно”, пише Лагард в блога на МВФ миналия месец.

Радикална теория

Лагард е вземала отношение и по темата, която кара централните банкери да потръпват – Модерната монетарна теория (MMT). Тя обикновено се представя като аргумент за правителствата да се притесняват по-малко относно бюджетните дефицит и да използват фискални методи, за да постигат пълна заетост, но от централните банки гледат на нея като на отрова за тяхната независимост. Лагард е казвала, че MMT не е панацея, но и не я е отхвърляла директно.

“От една страна е изкушаващо, когато погледнете математическите модели на теорията, но има и големи уговорки, като например, ако една страна е в ликвиден капан, или ако има дефлация. Тогава, при тези обстоятелства теорията вероятно би проработила в кратък период от време”, казва Лагард през април по време на пресконференция на МВФ.

Номинацията на Лагард се очаква да бъде одобрена на среща на финансовите министри от ЕС на 9 юли.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg