На фона на опасенията около супер облекчената парична политика и влиянието й върху световната икономика, Банката за международни разплащания (БМР) очерта още един проблем на хоризонта – повишаващите се лихвени проценти.

Тази промяна към по-затегната политика има потенциала да създаде "порочен кръг", твърдят от базираната в Базел финансова институция.

"Въпреки усилията на централните банки да информират, изходът от досегашната политика е малко вероятно да е плавен," казват от БМР, една от малкото организации, които предсказват световната финансова криза от 2008 г.

От БМР предупредиха, че усилията да бъдат подготвени пазарите чрез откритостта по отношение на предстоящите намерения може "несъзнателно да накара участниците на пазарите да придобият по-голяма увереност, отколкото централните банки искат да предадат."

"Това може да насърчи още повече поемането на рискове, което да посее семената на още по-остра реакция. Нещо повече, дори и ако централната банка разбере за силите, които действат, тя може да бъде натикана в ъгъла от страх, че може да ускори точно рязката корекция, която се опитва да избегне," казват от БМР. "Може да се създаде един порочен кръг."

От началото на световната финансова криза през 2008 г. централните банки понижиха основните си лихви близо до нулата – драстична парична политика, имаща за цел да стимулира кредитирането и паричните потоци.

Федералният резерв на САЩ, Централната банка на Великобритания и Централната банка на Япония също предприеха така нареченото количествено улесняване, което представлява изкупуване на държавни облигации в големи количества.

То спомогна за свалянето на лихвите по държавните облигации до рекордно ниски нива и позволи на правителствата да вземат средства назаем при по-изгодни лихви.

В момента Фед е в процес на ограничаване на тази допълнителна ликвидност, а инвеститорите очакват лихвите да започнат да се нормализират в средносрочен план. Миналата седмица Фед продължи да ограничава изкупуваното всеки месец количество облигации от 45 на 35 млрд. долара.

Централната банка на Великобритания в същото време обърка пазарите, като анализаторите не знаят кога да очакват основните лихви да започнат да се покачват. Разнопосочните послания от страна на банката дори доведоха до това британски политик да я оприличи на "неблагонадежден приятел“.

Въпреки леко объркващата картина, от БМР смятат, че нещата могат да се влошат доста повече, ако централните банки забавят връщането си към по нормални парични политики.

"Централните банки трябва да обърнат специално внимание на рисковете от излизането прекалено късно и прекалено постепенно от този тип политика," се казва в доклада.

"Какво показва предишният опит - големият финансов и политически натиск върху икономиката ще забави и проточи излизането. Ползите от необикновено облекчената парична политика може да изглеждат доста осезаеми, особено ако се съди по реакцията на финансовите пазари; цената, за съжаление, ще стане видна едва след време и в ретроспектива. Това се е случвало достатъчно често в миналото."

От БМР са предупреждавали в миналото за ефектите от супер облекчената парична политика, заявявайки, че тя води до "забавени" икономики. В доклада си банката отделя страните, които бяха сериозно засегнати от финансовия срив, от тези, които съумяха да поддържат устойчив растеж, предлагайки и на двата типа рецепта за успеха.

Според банката лошо засегнатите икономики би трябвало да подобрят балансите на банките и да въведат целенасочени структурни реформи. В същото време по-добре представящите се икономики би трябвало да търсят начини да ограничат бума и да засилят защитата срещу финансов срив, според БМР.

"След като лихвите бяха толкова ниски толкова дълго време, възможността за други ходове намаля," казват от банката. "Особено за страните в последните етапи на финансовия бум, компромисът в момента е между риска от предизвикването на етапа на спада или преминаването през по-голям срив на по-късен етап."