Т. Маринов, ОББ: Консолидацията няма да намали конкуренцията между банките
Консолидацията в банковия сектор няма да намали конкуренцията или да ограничи достъпа на потребителите до финансови услуги.
Това заяви Теодор Маринов - изпълнителен директор в ОББ, член на кънтри екипа на KBC Груп в България и лидер на програмата за Устойчиво финансиране на КВС Груп, по време на банковия панел в 13-ото издание на финансовия форум Шумът на парите.
"Ако погледнем какво се случва на някои от по-развитите пазари, ситуация, в която има на 4-5 големи банки и няколко по-малки, не води до липса на конкуренция. В същото време се повишава степента на дигитализация и качеството на продуктите", заяви Маринов.
По думите му, консолидацията има известни предимства за потребителите, защото в крайна сметка банковият бизнес е мащабируем и той определено зависи от това какви синергии има и колко голяма е банката. Развитието на една качествена дигитална услуга изисква инвестиции, които са фиксирани и са почти едни и същи за една голяма и за една малка банка.
"Голямата банка обаче би могла да инвестира значително повече средства в нови технологии и тези инвестиции да се възвърнат по-бързо. Така че това, всъщност, е "двигател" на по-добрата услуга за клиентите, а не "спирачка"", каза още банкерът.
Той напомни, че конкурентоспособността и силата на банките също зависи в голяма степен от техния мащаб. "Истината е, че когато са управлявани внимателно и ефективно, големите банки са в състояние да устоят на сериозни предизвикателства и сътресения", каза Маринов.
По отношение на лихвите, той коментира, че към момента на хоризонта не се вижда нищо драматично, но основните неизвестни са свързани с дългосрочните ефекти.
На въпрос как цените на имотите биха се отразили на пазара на ипотечното кредитиране, той заяви, че решенията на ОББ зависят от очакванията за способността на клиентите да погасяват кредитите си, а не толкова от прогнозите за пазара на недвижимите имоти.
Теодор Маринов обърна внимание и на темата за т. нар. "зелено банкиране".
"90% от банковия сектор е съставен от публични компании или от такива, които са част от публични групи. А на борсата един от критериите за оценка на нашите акции са свързани с устойчивото финансиране. В крайна сметка, ние сме в бизнеса и работим както за обществото, така и за нашите акционери", заяви Маринов.
Той обясни, че разликата между една добра банка и една не чак толкова добра банка не може да бъде компенсирана само с т. нар. ESG политика (от англ. Environmental, Social and Governance eкологична, социална и управленска), но при две равнопоставени институции със сходно представяне тези критерии могат да повлияят на инвеститорите.
"В същото време, има доста големи очаквания към нас от страна на Европейския съюз и Европейската централна банка. За две години ние минахме през втора тематична проверка, в която има съвсем конкретни въпроси - какъв бизнес правим с енергийноефективните сектори и с тези, които имат голям въглероден отпечатък.
Това е начинът да се измери нашата експозиция към бизнеси, които може да не се представят толкова добре в бъдеще. Говорим, разбира се, за условни неща, но в същото време постепенно започва да навлиза една нова рамка и ние ще трябва да докладваме за финансирането на "зелени" проекти и ще има изисквания за дела им в нашия капитал", добави банкерът.
По думите му, това вече е съществен елемент от правилата на играта във финансовия сектор.
Интересното е, че в някои водещи финансови издания, като The Wall Street Journal и Financial Times, се появиха няколко статии, в които се казваше, че инфлацията, кризата и войната променят приоритетите и ESG остава на заден план. Но всъщност идеята е, че в досегашната си "обтекаема" форма тези критерии може би наистина си отиват, но изискванията ще стават все по-конкретни и директни. Това касае не само нас, но и нашите клиенти", заяви Маринов.
Той разкри, че вече има случаи, в които доставчици или партньори на дадена компания й задават въпроси за това какъв е въглеродният отпечатък на определен процес или детайл и това се превръща във водещ критерий.
Маринов припомни, че към момента само публичните компании, тези с над 500 служители и участниците в европейската система за търговия с въглеродни емисии са задължени да представят ESG отчетност, но от 2026 година всички компании ще трябва да имат такава отчетност, включително и малките и средни предприятия.
"Това е процес, за който трябва да започнем да се подготвяме постепенно и да не оставяме нещата да се случват в последния момент", заяви Теодор Маринов от ОББ.
Шумът на парите 2022 се организира с подкрепата на Пощенска банка, Инвестбанк, Уникредит Булбанк, Обединена Българска банка, Амунди, TBI Bank, ЕОС Матрикс, eMAG, Алкомет, Arco Real Estate, Schneider Electric, Планекс Инвест, MyFin, LENO, DHL, БАКБ, Фронтекс Интернешънъл, Coca-Cola HBC Bulgaria, CloudCart, Philip Morris Bulgaria, TBI Buy, УНИКА и Кеш Кредит.