Финансовите резултати и най-вече цената на акциите са един от най-силните фактори за това изпълнителният директор на дадена компания да се задържи на поста си.

Това установява ново проучване на изследователската група The Conference Board в доклада „Практики за приемственост на изпълнителните директори в Russell 3000 и S&P 500“ за 2024 г.

Данните показват, че 42% от компаниите от S&P 500, които са сменили своя висш ръководител тази година, са имали ниски нива на възвръщаемост на акциите. Броят им е още по-висок сред компании от Russell 3000 – индексът, проследяващ най-големите 3000 американски компании, пише Reuters.

През 2017 г. само 30% от компаниите от S&P 500, които са сменили главните изпълнителни директори, са имали ниски нива на възвръщаемост за акционерите, докато при компаниите от Russell 3000 цифрата е достигнала 29%, сочат данните на Conference Board.

„Корпоративните бордове стават все по-малко търпеливи към компаниите с ниски резултати“, казва Блеър Джоунс, управляващ директор в консултантската компания за възнаграждения на изпълнителните директори Semler Brossy, която е съавтор на доклада.

Чувството за неотложност на управителния съвет да се увери, че правилният човек ръководи компанията, се е увеличило драстично след пандемията, тъй като външни фактори като прекъсвания на веригата за доставки и геополитически драми не се разглеждат като оправдание за слабата възвръщаемост, допълват авторите на доклада.

По-специално, новият инвеститорски контрол, включително от корпоративни активисти, които редовно отправят искания за промяна в ръководството, свързва ниската цена на акциите с мандата на изпълнителния директор.

„Бордовете често искат да изпреварят всеки активист, който може да направи смяната на главния изпълнителен директор едно от първите си искания“, допълва Джоунс.

През последните няколко месеца американските компании Starbucks и Bloomin' Brands смениха главните изпълнителни директори, същото направи и швейцарската мултинационална компания Nestle.

Въпреки че управителните съвети все по-бързо отстраняват изпълнителните директори на компании, които не постигат добри резултати, докладът установява, че те се придържат към традиционните модели за подбор на персонал. Предпочитат ветерани от компанията, които са добре запознати с корпоративната култура, показали са лоялност и биха могли да преминат към ръководния пост с минимални сътресения.

Данните показват, че тази година 77% от новите изпълнителни директори на S&P 500 и 59% от новите изпълнителни директори на Russell 3000 са били вътрешни лица. Миналата година те са били 74% в компаниите от S&P 500 и 64% в компаниите от Russell 3000.

Почти половината от издигнатите за главни изпълнителни директори, преди това са заемали длъжностите главен оперативен директор, президент или главен финансов директор.

Докладът показва, че броят на жените изпълнителни директори е достигнал исторически връх от 9,5% в S&P 500 и 7,6% в Russell 3000. Но всички те са били наети в по-малки компании с приходи под 5 млрд. долара и повечето са в секторите здравеопазване, потребителски стоки и др.

„Резултатът от процеса на приемственост изглежда доста сходен с този през последното десетилетие, като компаниите се ориентират към бели мъже в началото на 50-те години, които са били главни оперативни директори“, допълва съавторът и професор от университета в Джорджтаун Джейсън Шлосър.