Човечеството е крачка по-близо до добива на енергия от термоядрен синтез
Контролираният добив на енергия от термоядрен синтез може би е по-реалистична перспектива, отколкото си мислите, съобщава Motherboard, базирайки прогнозата си на ново откритие на изследователи от Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" към Министерството на енергетиката на САЩ.
Нова конфигурация на магнитното поле е увеличила повече от три пъти енергийната мощност на горещата точка на термоядрената реакция при експеримента, "доближавайки се" до нивото, необходимо за самоподдържащо се запалване в плазмата. Полето ефективно задържа топлината в горещата точка, което увеличава енергийния добив.
Експериментът включва създаването на гореща точка чрез 200 лазера, насочени към пелети, направен от изотопи на водорода като деутерий и тритий. Получените рентгенови лъчи са накарали пелетите да имплодира и по този начин да създадат изключително високо налягане и топлина, необходими за термоядрения синтез. Екипът е успял да усвои енергията с помощта на увита около пелетите намотка, изработена от специални метали.
Идеята за използване на магнити за нагряване на горивото не е нова. През 2012 г. учени от Университета в Рочестър откриха, че могат да използват магнетизма в своя полза. Изследването на „Лорънс Ливърмор“ обаче е много по-ефективно, тъй като е произвело 40% повече топлина и повече от три пъти енергия.
Въпреки всичко практическата употреба на реакторите за термоядрен синтез остава в далчеченото бъдеще. Изходната мощност при този процес все още е далеч по-малка от енергията, необходима за създаване на самоподдържащи се реакции. Откритието обаче прави голяма крачка напред.
И далеч не е първата.
MIT също има своите достижения в сферата
През 2021 г. изследователски екип, ръководен от MIT и Commonwealth Fusion Systems, успешно е демонстрира високотемпературен свръхпроводящ електромагнит, създаващ поле със сила 20 тесла (мерна единица за пълния магнитен поток) - най-мощното по рода си поле на Земята. Технологията може да бъде ключът към SPARC - устройство за термоядрен синтез, което трябва да бъде създадено през 2025 г. и ще може да стимулира плазмено поле, произвеждащо повече енергия, отколкото консумира.
Системите, базирани на свръхпроводящи електромагнити, също не са нещо ново. Френският проект ITER, например, ще използва нискотемпературни свръхпроводници. Високотемпературната технология на апаратурата на MIT-CFS обаче позволява създаването на много по-силни магнитни полета. Според MIT тя може да се сравни с полето на нискотемпературна магнитна система, която е 40 пъти по-голяма от нея.
Иначе, двете органзиации планират да разработят електроцентрала за термоядрен синтез, която да заработи още през 2033 г. Ако това се случи, този тип енергия най-накрая ще се превърне в реалност - точно навреме, за да помогне на света да премине към електрически превозни средства, които имат повече изисквания от електрическите мрежи.