Усилията на водещите региони по света да отслабват валутите си, за да стимулират износа, води до риск от завръщане на валутните войни типични за 30-те години на миналия век, според анализ на инвестиционната банка Morgan Stanley.

Провежданата агресивна политика от Япония, довела до рязка обезценка на националната валута на страната, води света с една крачка по-близо към валутна война.

Мерките от страна на японската банка по удвояване на инфлационния таргет до 2% и обявяване на политика за обратно изкупуване на активи на открития пазар са променили „правилата на играта“ според щатската инвестиционна банка.

Ако политиката на японската централна банка се окаже ключова и печеливша стратегия за възстановяването на конкурентоспособността на японските стоки на международните пазари, тя ще бъде копирана и приложена и от централните банки на други експортноориентирани страни по света.

Това ще инициира валутна война. Вследствие на такава политика Великобритания бе първата, която напусна „златния стандарт“ на 19 септември 1931 година. Високото ниво на безработица бе основен мотив. Това бе последвано от рязка обезценка на британската валута и серия от подобни събития в САЩ, Норвегия, Швеция, Франция и Германия, последвали Великобритания.

Страните, които действаха първи, се облагодетелстваха за сметка на останалите членки на „златния съюз“.

Подобна изглежда ситуацията и към днешна дата, според специалистите от щатската банка, цитирани от Bloomberg. Предвид очакванията за слаб ръст на световната икономика, възстановяването на японския износ на гърба на „слаба йена“ би бил пример който най-вероятно ще бъде последван и от останалите централни банки по света.

Като евентуален последващ сценарий при една валутна война се очаква ЕЦБ и САЩ да продължат със стимулиращите си мерки за отслабване на еврото и във връзка с бюджетната криза в САЩ.

Капиталов контрол може да бъде въведен в Латинска Америка и някои азиатски икономики.