Цената на петрола се повиши във вторник и за кратко достигна нов тригодишен връх, в очакване на данните за петролните запаси в Съединените щати.

Предварителните прогнози са за спад на складовите наличности с близо 3.5 милиона барела на седмична база, по данни на Marketwatch, което би бил осмото поредно седмично понижение.

През последните няколко седмици факторите, които оказват възходящ натиск върху цените на "черното злато", осезаемо засилиха своето влияние. Освен свиването на запасите отвъд Океана, инвеститорите увеличиха покупките и заради политическото напрежение в Иран.

Въпреки че властите в Техеран официално обявиха бунтовете за потушени, все още в различни части на страната има отделни огнища на напрежение.

Освен това президентът Хасан Рохани заяви, че гражданското недоволство е сигнал за нуждата от ускоряване на реформите. Иран е ключов играч на петролния пазар.

През 2017 година експортът на петрол от страната достигна 777 милиона барела, от които над 60% са били доставени в държави от азиатския регион, а останалите - в Европа.

В глобален план петролът отбеляза най-силния си годишен старт от 2013 г. насам, на фона на ограниченията в добивите, наложени от ОПЕК.

Фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през февруари се търгуват на ниво от около 62 долара за барел, или с 2,5% над нивата от края на 2017 г. При сорта Брент повишението е с 1.6 на сто, до 67.80 долара за барел.

Има ли губещи?

Безспорно компаниите от петролния сектор биха се радвали, ако поскъпването на "черното злато" продължи още малко. То обаче далеч не се харесва на всички.

Един от големите губещи, според Bloomberg, се оказва корабната индустрия. Флотилията от танкери, която превозва петролните продукти от един континент на друг, е намалила печалбите си до нива, невиждани от 2009 година насам.

Стратегията на ОПЕК за стабилизиране на петролния пазар, която разчита най-вече на свиване на предлагането, нанесе много сериозен удар върху транспортните компании, и то в период, когато много от тях очакват доставките на нови плавателни съдове.

Най-лошото за сектора е, че петролният картел има намерение да продължи тези ограничения до края на 2018 година. Това означава, че супертанкерите, които достигат дължина от 400 метра и могат да пренасят по 2 милиона барела суров петрол, остават без работа.

Глобалният флот от такива съдове е нараснал с 5.3% през 2017 година и със 7.4 на сто в предходната 2016. Тази година прогнозите са за ново увеличение в броя на най-големите кораби с още 4%.

Плачевни са и финансовите резултати в индустрията. Печалбите на компаниите, които транспортират петрол, са се сринали с 57% през 2017 година, до 17 794 долара средно на ден - най-ниското ниво от 2009 година насам.

А по някои от ключовите маршрути, какъвто е този от Персийския залив до Азия например, щетите са още по-големи - спадът на средните дневни печалби там е с близо 70 на сто на годишна база.

Според експертите, цитирани от Bloomberg, вероятността от прекъсване на този негативен тренд не е голяма, тъй като секторът е подложен на двоен натиск - от една страна на намаляващите количества петрол на пазара, а от друга - на увеличаващия се брой на плавателните съдове.

Потребителите ще плащат повече

Почти навсякъде по света шофьорите вече са се примирили с мисълта, че през настоящата 2018 година ще плащат повече по бензиностанциите. В САЩ, например, цената на бензина се е повишила с 13% през последната година до нива от средно 2.39 долара за галон (около 62 цента на литър), по данни на платформата GasBuddy.

За сравнение, в България поскъпването на горивата върви с далеч по-слаби темпове. По данни на Fuelo.net, цената на най-масовия бензин А95 се е повишила с под 1%, до ниво от средно 2.06 лв. на литър за последната година.

Със спада на добивите в глобален мащаб, рафинериите започват постепенно да балансират разликата между търсене и предлагане. Това е и причината за серията от понижения на натрупаните запаси в САЩ, според експерти, цитирани от Marketwatch.

По данни на Мееждународната енергийна агенция, световното предлагане на петрол е достигнало ниво от 97.8 милиона барела дневно през ноември 2017 г., или с над 1 милион барела под равнищата от 2016 година.