Няма нищо лошо в това да си пестелив, но кога прекрачваме границата между разумно харчене и стиснатост?

Според финансовата журналистика Лиз Пулиан има два типа спестовници - тези, които са си такива по рождение и тези, които са се превърнали в такива, заради финансови затруднения. Според нея е много по-вероятно хората от втората група да стигнат до екстремни начини за спестяване, като това да си правят кафето с половин лъжичка нес, да използват една торбичка за чай повече от два пъти и т.н.

Как да разберем дали прекаляваме и сме откровено стиснати? Има няколко признака:

- Ако заради вашите усилия да спестите, накрая се налага да дадете повече пари. Нали знаете поговорката „Евтиното излиза скъпо". Когато качеството има значение, има резон да купите нещо по-скъпо, отколкото един евтин боклук. Ако не можете да прецените нещата, за които си струва да дадете повече пари, най-вероятно сте стиснат.

- Вашата пестеливост е за сметка на други хора. Например, когато сте в компания в ресторант да разчитате на останатите хора да оставят повечето (или всички) пари за бакшиша. Спестявайте си колкото искате, но когато вашата пестеливост започне да засяга тези около вас - то най-вероятно сте „скръндза".

- Когато по-евтиният избор ви причинява прекалено голям дискомфорт (например отказвате да си купите нова пералня, докато старата не се скапе напълно, в резултат на което губите много време в поправяне, разваляте и по-деликатните си дрехи).

От групата на спестовниците по природа се раждат и странни случаи, така наречените „скрити милионери". Хора, които не си купуват нови дрехи, не ходят по скъпи заведения и никой от познатите им не подозира, че са милионери! Лиз Пулиям е писала статии за хора, които са живели спартански, а когато са починали се оказва, че имат милиони, които при това даряват за благотворителност. Ето няколко такива случаи:

Гордън Елууд от Медфорд, Орегон. Започва работа на 12 годишна възраст като разносвач на вестници. По-късно работи като берач на плодове и телевизионен техник. В свободното си време събира изхвърлени кутии от безалкохолни и ги продава на складове за рециклиране. Когато през 1999 г. умира на 79-годишна възраст се оказва, че състоянието му се оценява на 9 милиона долара, които е завещал на общината в Орегон.

Ема Хауи от Минеаполис. През целия си живот тя никога не оставяла повече от 1 долар бакшиш в ресторант и най-вероятно сервитьорите са я мислели за стисната. Дали е такава обаче? В края на живота си е дарила 20 милиона долара за благотворителност.

Гладис Холм от Чикаго. Работила е като секретарка и никога не е печелила повече от 15 000 долара на година. Не е семейна и живее сама в малък апартамент. Често ходи в детска болница в града и подарява плюшени мечета на децата. Когато умира, става ясно, че е оставила 18 милиона долара на болницата. Това е най-голямото единично дарение за здравното заведение, като надминава това от 10 млн. долара, направено от основателя на веригата Макдоналдс.

Ан Шайбер от Ню Йорк. В средата на 40-те години Шайбнер се пенсионира от IRS. В следващите 50 години (тя живее до 101-годишна възраст) тя инвестира спестяванията си на фондовата борса и умира със състояние от 22 млн. долара. Колегите й я познават като скромна жена, която ходи на работа винаги с една и съща черна рокля. До смъртта си живее в малък апартамент и въпреки спестените средства, никога не си и помисля за лукс. Дали е стисната при положение, че вместо да изхарчи въпросните 22 милиона долара, тя ги дарява за образование (на университет, в който никога не е учила).