Пазарът на недвижими имоти се отличава с изключително ниска ликвидност, като липсата на сделки до голяма степен се предопределя от затегнатите условия на кредитиране. Цените на имотите падат, като спадът дори в големите градове е осезателен.

Причините - от една страна следствие на кризата банките затегнаха значително условията по отпускането на кредити и класирането до такъв е почти невъзможен. От друга страна купувачите изчакват по-добри цени, а други отлагат покупките си от страх да не загубят доходите си в условията на растяща безработица.

В тази среда това, което вълнува всички на пазара е какво е бъдещето на цените на недвижимите имоти, ще продължават ли да падат и докъде може да се простре тяхното понижение.

И докато малцина (да не казваме никой) биха се нагърбили да дадат отговор на подобен въпрос, ето няколко насоки, които да ни помогнат при вземане на решение.

1. Кризата не е отминала.

Въпреки тръбенето навсякъде, че кризата е приключила, трайни потвърждения за това все още няма. Ситуацията на трудовия пазар като че ли продължава, ако не да се влошава, то поне да не се подобрява.

Противоположни са сигналите от управляващите, които като че ли все повече затягат коланите. Говори се за съкращаване на разходи и администрацията, което се превежда в нова загуба на работни места в държавния сектор.

За да можем да кажем, че кризата е останала зад нас, най-вероятно ще трябва да видим поне две-три тримесечия с ръст, в противен случай рискуваме повторение на сценария.

2. Банките не са се активизирали с кредитната си политика.

Финансовите институции не са се активизирали в насоката с кредитната си политика. И докато рекламите за отпускане на кредити са спорадични, а изискванията- завишени, то тези за депозити преобладават. Трябва да споменем факта, че известно раздвижване и поразхлабване на кредитната примка се наблюдава през последните месеци. До голяма степен въздействие за това имат и положителните настроения на международните парични пазари.

Може би най-доброто доказателство за края на лошото за пазара на имотите или по-скоро за възстановяване на позиции ще е по-либералната кредитна политика от страна на банките.

3. Известно раздвижване на пазара на имоти се наблюдава през летните месеци.

Тук обаче направленията са две. От една страна раздвижването е на фона на тоталния колапс и липса на сделки през късните зимни и ранните пролетни месеци. Важно е също така дали това раздвижване ще продължи и ще се разшири през следващите месеци.

Трябва да се спомене и факта, че лятото и есента са традиционно най-силните месеци за пазара на имотите, когато обикновено се осъществяват сделки по покупки. Прокламира се също така, че цените са започнали да се възстановяват, като често се стига дори до спекулации за огромен ръст.

4. Зимата и студът могат да сковат пазара на имотите.

Да не забравяме, че зимата е най-слабият сезон както за строителния сектор, така и за пазара на недвижими имоти. Ново заледяване на сделките може да доведе отново до възобновяване на тенденцията на спад в цените на имотите.

5. Въпреки спада в цените на имотите рядко се чува за сделки на нива под 500-600 евро за кв. м. в столицата.

Емблематични сделки с имоти при цени от 250-300 евро са случайни, а не началото на една нова тенденция.

6. На пазара се появяват две нови категории пазарни участници, които в момента го движат и между които се сключват сделки - „мотивирани продавачи" и „мотивирани купувачи".

Това са страните, между които се сключват реалните сделки. В първата категория влизат спекуланти, желаещи да излязат от пазара, и инвеститори, купили преди три-четири години с инвестиционна цел и ползвали банкови кредити, както и хора, на които им е изключително трудно да погасяват своите ипотечни кредити.

Втората категория - „мотивирани купувачи" се предопределя от хора, решени, че моментът е подходящ да се сдобият с основно жилище с цел „живеене". Повечето от тях са изключително ориентирани какво точно търсят и колко пари са склонни да дадат за него. Те разполагат с готови пари и често прибягват до съвети от професионалисти.

Това в момента е пазарната група с по-силни позиции, като често прибягва до преговори директно и със строителите и сключват сделки на нива с между 10 и 20% под обявените продажни цени при плащане в брой.

7. На пазара има много строители в затруднено положение.

Много от -малките предприемачи са склонни да продават свободните им апартаменти в строящите се от тях сгради при цени, леко по-ниски от пазарните, за да могат да приключат проектите си.

Разбира се най-вероятно ще станем свидетели и на много фалити, особено на непрофесионални предприемачи.

8. Не се заблуждавайте, че цените ще падат вечно.

Кризите идват и си отиват, а това което оставят след себе си е по-трезв, по-ефективен пазар. Строителството ще става по-качествено, а конкуренцията ще води постепенно до това, което виждаме на всички ефективни пазари - нормален марджин на печалбата.

Всяко нещо си има цена и праг. Всички знаем какво следва кризата - инфлация. Дали кризата си е отишла е друг въпрос. След като стане сигурно обаче, най-вероятно ще станем свидетели на ръст при цените на имотите (разбира се не се знае колко ще са се понижили преди това).

Не забравяйте също, че пазарната логика предопределя, че цената на нещо няма как да падне (или поне не за дълъг период от време) под неговата себестойност. В тази насока качественото строителство в добрите квартали и примерно себестойност от 400 евро за кв. м, едва ли ще могат да се купят по 450 евро.

9. Сгради продължават да се завършват.

В условията на относително ограничено търсене (поради субективни и обективни причини), предлагането продължава да се повишава. Освен към спекулативните инвеститори с желание да „осребрят своите инвестиции", към предлагането постепенно се включват и нови сгради, които бяха стартирани преди две-три години при бума на строителството.