Когато 35-годишната Натали Гомез напуска работатата си на организатор на стока в магазините за дрехи Macy’s, в плановете ѝ не влиза възможността да стане шеф сама на себе си.

Но само няколко седмици по интервюта за работа я карат да осъзнае, че може би не е лоша идея да започне нещо свое.

В наши дни Гомез вече е продала стотици дрехи, идващи от личния ѝ гардероб. И не само.

„Мислех си „Нека правя нещо между интервютата, за да не се чувствам зле, докато не работя”. Така започнах и никога не погледнах отново назад”, разказва жената пред CNBC.

За да развие бизнеса си с продажба на дрехи по интернет, Гомез използва сайта Poshmark. Платформата таксува продавачите с 20% от стойността на сделката, стига тя да е за сума, по-висока от 15 долара.

След като Гомез чете за други хора, които са постигнали успех чрез продажбата на старите си дрехи, тя решава да опита, започвайки през февруари миналата година.

Първата дреха, която листва в сайта, е стара черно-бяла рокля. „Роклята, с която започнах, дори не беше добра”, казва Гомез. Тя прави няколко снимки с телефона си и пуска за продажба дрехата.

Продава я за по-малко от 24 часа за 40 долара. Така започва всичко.

След като продава всички стари дрехи от гардероба си, предприемчивата жена започва да купува дрехи от търговци, като Anthropologie, Zara и дори от нискобюджетните магазинчета в Ню Йорк, с една-единствена цел – да ги препродаде на печалба.

„Действително започнах да продавам неща доста бързо и си помислих „Няма да харча тези пари, няма да се връщам обратно на стандартна офис работа””, разказва тя.

Това, което започнало с нервната препродажба на рокля, купена за 9.95 долара, за която въобще не е сигурно дали ще има купувач, се превърнало в пълнокръвен бизнес.

Така нейният апартамент заприличва на склад с над 1000 броя дрехи, разпределени между два дрешника и множество рафтове.

Когато продажбите достигат 10 хил. долара на месец, Гомез инвестира още пари в операциите си. „Бях на пътуване с цел пазаруване, където похарчих няколкостотин долара.”, казва тя.

След около 8 месеца работа, Гомез отваря втори онлайн магазин, в който започва да продава евтини дрехи, закупени от магазините, намиращи се около дома на нейните родители в Остин, Тексас.

Баща ѝ, пенсиониран служител на Coca-Cola, започва да ѝ праща стока, като не забравя да коментира как препродажбата на дрехи онлайн се е превърнала в нейна основна работа.

„Той казва: „Намери си хубава офис работа с добри придобивки и ще си щастлива””, посочва Гомез. „Но знаете ли, мисля, че хората от неговото поколение говорят така. Аз искам обаче да работя по моите собствени условия”, казва дамата.

По думите на Гомез, тя отделя между 60 и 80 часа седмично, за да пазарува, да публикува обяви на дрехи и да организира изпращането по куриер на около 300 поръчки месечно.

Като цяло обаче не всички продавачи, използващи платформата Poshmark, са като Гомез, казва изпълнителният директор на компанията Маниш Чандра. Оказва се, че едва около 10% от трите милиона продавачи, качени на сайта, успяват да развият дейността си до ниво това да е тяхна основна работа.

„Останалата част го прави, за да припечелва по малко пари”, казва той. „Но делът на хората, които започнаха да откриват, че това може да е значима част от техния живот, се увеличава”, казва Чандра.

Младите хора са тези, които най-често виждат възможностите в подобни платформи.

Около 36% от хората на възраст между 14 и 19 години използват сайтове за препродажба на дрехи и мебели.

Така историята на Гомез вече не е някакъв уникален пример, а реална възможност.

„Винаги съм искала да работя за себе си. Винаги съм искала да имам собствен бизнес и знаех, че има неща, в които съм добра. Само не знаех как да пренеса това към реална печалба”, добавя Гомез, която вече може да се похвали с продадени дрехи за над 100 хил. долара.