За много туристи притегателната сила на Амстердам са водните пътища, пресичащи центъра на града. Истински интересните неща в нидерландската столица обаче вече се случват на друго място – на върховете на сградите.

Покрив, потънал в зелена растителност и превърнат в приятно място за отдих, не е новина. Тази концепция се прилага от десетилетия на много места по света. В Амстердам обаче са една крачка нагоре. Тук покривът е не просто място, на което да ти е приятно да отидеш. То е съоръжение, полезно за сградата и всичките ѝ обитатели.

„Синьо-зеленият“ покрив или покривът на бъдещето в Амстердам се изпълнява в рамките на европейския проект RESILIO (Resilience nEtwork of Smart Innovative cLImate-adapative rOoftops).

Досега в рамките на проекта са преобразени над 9 хил. кв. м покривни площи в няколко квартала на нидерландската столица. Извън инициативата такива съоръжения са монтирани на още 34 хил. кв. м.

Луксозното имение е вдъхновено от плажната къща на семейство Кенеди

Вила за $33 000 на вечер опазва кораловия риф на Танзания

Покривът-гъба става все по-популярен

Това означава все повече зелени площи със способността да улавят дъждовната вода, която след това да се използва. В миналото градовете са планирани и строени така, че да отвеждат по възможно най-бързия начин тази вода в канали и канавки. В наши дни обаче, с промяната на климата и все по-честите валежи, подходът се променя, отбелязва Wired. Така този ресурс все повече влиза в употреба. От една страна това намалява риска от наводнения, а от друга – пести питейна вода.

Такива съоръжения обаче могат да се смятат само за допълваща мярка. Първо, покривните пространства са ограничени, т.е. една площ има лимит на водата, която може да поеме. В случая идеята е дъжъдът да се използва за поливане на растенията на покрива и да се съхрани за известно време, за да бъде ползван за охлаждане на сградата.

Системата работи на пластове. Най-отгоре са растенията - храсти, треви, цветя и мъхове от издръжливи видове. Те растат в пласт почва. Под него се монтират филтри. Тяхната роля е да не позволят на почвата да пропадне надолу. Под филтрите е системата за съхранение на водата. А най-отдолу, т.е. върху самия покрив, има още един пласт, който пък спира корените и водата да не стигнат до самата сграда.

„Представете си го като един плосък варел за дъждовна вода“, обяснява пред Wired Каспер Спаан от Waternet, организация за управление на водите в Амстердам, която участва в проекта RESILIO.

Много важна част за функционирането на цялата система е т.нар. умна клапа

Нейната роля е да изпуска към улуците и канализацията количества вода от покрива в зависимост от очакваните валежи. Например, ако прогнозата е за буря, по-голямата част от запазеното количество ще бъде изпомпано, за да има място. Така покривът поема по-големи количества, което пък означава по-малко на улиците и в канализацията. Иначе казано – една гъба, която можеш да изтискваш когато пожелаеш.

Така системите за управление на дъждовни води стават по-гъвкави, но и по-сложни. Идеята е, че ако синьо-зелените покриви се използват масово, те могат да намалят и риска от наводнения в градовете.

„Ако можеш да извадиш голям капацитет от дренажните системи, значи можеш да ограничиш наводнения с 10-15-20%“, твърди Ейми Бензуел, вицепрезидент на Autodesk - компания за разработка на софтуер за архитектура и планиране на строителни дейности, чиито продукти се ползват при изграждането на съоръженията.

Profit.bg

Колко екологично е да живееш в къща от контейнер? Митове и факти

Привържениците на синьо-зелените покриви отиват още по-напред

Те казват, че запазената по този начин вода може да помага за охлаждането на сградата, макар че ако си представим един горещ ден, вероятно тя би се изпарила за часове. Освен това може да се експериментира с отглеждане на нещо различно от треви и цветя. Теоретично би могло да се мисли за съчетания между растения и слънчеви панели на покрива като идеята е първото да охлажда второто. Но към момента това е идея.

Какви са проблемите пред тази иначе интересна концепция?

Не всяка сграда може да стане синьо-зелена. На първо място е нужен плосък покрив или поне такъв с не много голям наклон. Освен това идва и въпросът с теглото. Вярно е, че системата за задържане на вода не е особено тежка, но пък самата вода е. Има и друго – нужна е много добра хидроизолация, защото в противен случай „гъбата“ може да наводни самата сграда.

Profit.bg

3D принтирана къща издържа магнитуд 9 по Рихтер

В едно идеално бъдеще, в което технологията работи без особени засечки, тя би могла да се прилага масово в определени райони на света – например в южната част на Европа – Италия или Испания, където имат проблем със сушата. Като с всяка зелена политика обаче и тази ще има нужда от допълнителни стимули под формата на данъчни облекчения или др.

Ако всичко това се случи, може би градът на бъдещето няма да е задушено в бетон място, а все по-зелено и „гъбесто“. Опитът от Холандия сочи, както казва Спаан, че „не на всеки покрив всичко е възможно, но на всеки покрив нещо е възможно“.