Защо служителите от поколението Z вече са на ръба на прегряването
Джасмин Мартин винаги е била трудолюбива.
Докато учи за бакалавърската си степен по културни и медийни науки в университета в Лийдс, Великобритания, тя работи до 30 часа седмично на непълно работно време, за да си плаща наема.
След това започва на пълен работен ден в агенция за връзки с обществеността, докато е по средата на магистърската си степен.
Сега Джасмин е ръководител на отдел "Връзки с медиите" в същата компания и продължава да полага часове извънреден труд, разказва историята й BBC.
"Започвам деня си много рано, като чета какви са актуалните новини в сферата на образованието, технологиите или климата, тъй като работата ми изисква да знам какво се случва в много широк спектър от теми", казва 25-годишната жена.
"Вечер прекарвам няколко часа в преглед на последните новини, за да се уверя, че съм готова за следващия ден, а в неделя, докато закусвам с кафе и кроасан, върша административна работа, за да се уверя, че съм готова за предстоящата седмица."
Партньорът и приятелите на Джасмин, които са на нейната възраст, подхождат към работата по същия начин, като вършат допълнителни задачи по време на отпуск или пък се трудят допълнителни часове вечер и през уикенда.
Летящ старт в кариерата
Според някои статистики и експерти служителите от поколението Z са най-склонни да полагат неплатен извънреден труд.
Данните от априлския доклад "Хората на работа 2023" на изследователския институт ADP, в който са анкетирани 32 000 работници в 17 държави, показват, че хората на възраст между 18 и 24 години са склонни да полагат допълнителни 8 часа и 30 минути "безплатен" труд седмично, като започват рано, остават до късно или работят по време на почивките и обедната почивка.
За сравнение, при хората на възраст от 45 до 54 години този показател е 7 часа и 28 минути, а при хората над 55 години – 5 часа и 14 минути.
Работниците от поколението Z трябва да се справят с трудната работна среда още от началото на кариерата си. Много от тях са започнали работа по време на пандемията, а други са се сблъскали с отпуски или съкращения за първи път още в началото на 20-те си години.
Много от тях също така са наблюдавали как компаниите намаляват броя на работните места, повишават заплатите и бонусите, за да оцелеят в продължаващата икономическа несигурност.
Експертите твърдят, че това е довело до несигурност както по отношение на работните места, така и на перспективите за кариера в дългосрочен план, като смятат, че трябва да докажат своята стойност пред работодателя, като увеличат броя на часовете работа.
Това е ефект, който ги кара да се трудят извънредно - и ги поставя в ситуация на стрес и прегаряне в последствие.
Според Нел Ричардсън, главен икономист в изследователския институт ADP, несигурността на работното място е най-големият фактор за усърдието на поколението Z.
В изследването им "Хората на работа" половината от респондентите заявяват, че се чувстват несигурни на работното си място, което е два пъти повече от дела на хората над 55 години, които твърдят същото.
Въпреки че според Ричардсън това може да е "функция на младостта", тя отбелязва, че младите хора са сред работниците, които най-силно са усетили последиците от съкращенията и уволненията, което е хвърлило "сянка на несигурност върху ранния старт на кариерата им".
Освен това, в нестабилна икономическа среда - такава, в която те вече се борят да натрупат богатство и да постигнат важни цели - сигурността на работното място се чувства особено трудно постижима, а тревожността е изключително висока.
"Младите хора не разполагат с такава сигурност, каквато аз предполагах, че имам, когато завършвах университета", казва Лара Холидей, кариерен консултант на ръководни кадри, която е в края на 40-те си години.
"Не знаех дали ще намеря работата, която исках, но знаех, че ще си намеря работа и че някой ден, ако работя усърдно, ще мога да си позволя собствен дом. Младите хора днес са в един много различен свят.", допълва тя.
За да оцелеят в този свят, те се чувстват задължени да полагат допълнителни часове, казват експертите.
Това съвпада с опита на Джасмин Мартин.
"Искам хората, които ме наемат на работа, да са сигурни, че са направили правилния избор ", казва тя. "Очевидно е, че конкуренцията е изключително голяма и се чувствам наистина благодарна, че имам работа при всичко, което се случва."
Тя добавя, че колегите й са наясно и с негативните стереотипи за работниците от поколението Z. "Всички мислят, че сме мързеливи и че искаме да работим само от вкъщи, така че се опитваме да опровергаем това."
Забележително е, че те младите работници не очакват непременно упоритата работа да се изрази в увеличение на заплатата или повишение в позицията, посочва Ричардсън.
"Докато по-голямата част от работната сила смята, че ще получи бонус или увеличение на заплатата, младите хора не смятат така", казва тя.
Проучване на ADP показва, че само 50% от работниците от поколението Z очакват да получат увеличение на заплатата в настоящата си компания през следващите 12 месеца, докато около две трети от повечето други възрастови групи очакват такова. Само една трета смятат, че ще получат бонус.
От 9 до 5 и от 6 до 9
Страхът обаче не е единственият мотив.
Според Мартин публикуването на съдържание в социалните мрежи, е повлияло на начина ѝ на мислене. В платформи като TikTok младите работещи говорят за това, че преди да започнат работа от 9 до 5, трябва да се вмъкнат и във времето от 6 до 9, често съчетавайки странични занимания с работата си на пълен работен ден. Тази тенденция на свръхпродуктивност допринася за мотивацията на Мартин да отиде на бюрото си в 7 ч.
Поколението Z не напуска работа Млада служителка разбива на пух и прах твърдения на работодателите
"Определено се наблюдава възход на хиперпродуктивност, което до голяма степен се дължи на факта, че младите признават потенциала на портфолио кариерите", обяснява Холидей. "Младите хора се занимават със странични дейности, което подхранва това усещане за стремеж към работа и бързина."
Друг фактор за тези допълнителни часове, може да бъде желанието им да работят за етични или целенасочени работодатели, посочва Ричардсън.
Много от представителите на това поколение са силно загрижени за теми като многообразието и приобщаването, както и за равенството в заплащането на жените и мъжете, и са щастливи да работят усилено за компании, които изпълняват тези очаквания.
"Много от тях са наистина оптимистично настроени по отношение на подобренията в областта на равенството в заплащането в компаниите, за които работят", добавя тя. "Младите хора изпитват оптимизъм по отношение на напредъка, който много компании постигат", допълва Ричардсън.
Готовността за полагане на извънреден труд сред поколението Z не е тенденция, която Холидей очаква да се промени скоро.
"Светът ще продължи да бъде място, изпълнено с безпокойство", казва тя. "Макар че това поколение вижда предимствата на добрия баланс между професионалния и личния живот, то е възпитано в епоха на тревожност, което се изразява в извънреден труд с надеждата да напредне кариерно."
Бавното прегряване
Проблемът е, че дългите часове без почивка не са устойчиви. И вместо за просперираща кариера, поколението Z трябва да се подготвя за стрес и прегряване, ако не намали темпото.
За някои работници това вече се случва.
Проучванията показват, че представителите на поколението Z имат особени проблеми на работното място с тревожността и прегряването - извод, който се отразява и в проучването на ADP, което показва, че младите се чувстват по-стресирани от всяка друга възрастова група.
В крайна сметка, казва Холидей, младите работници ще трябва да намерят начин да се оттеглят, ако искат да избегнат вредните последици.
"Но е необходимо време и много самосъзнание... за да се запитат: "Как да запазя работната си етика, но да работя по интелигентен начин, който не води до прегряване с течение на времето?", допълва тя.
Джасмин Мартин казва, че се притеснява от бърнаут, но чувства, че става все по-добра в намирането на баланс между работата и личния живот. Според нея натискът, който е изпитвала в миналото, да върши толкова много работа, я е изтощил.
"Но сега имам много добри отношения с моя работодател, който казва, че ако имам нужда от време, мога да го взема за себе си. И ако се приближавам към прегряване, също знам какви са признаците."
Ще се откаже ли напълно от неделните дни, прекарани в административни задачи, докато пие кафе и закусва кроасан? Е, казва тя, това все още е далеч.