Вестник Стандарт представя десет романтични български дестинации, които са свързани с легенди за любов:

Вкаменената сватба, Кърджали

Природният феномен Вкаменената сватба (или както я наричат Каменна сватба) се намира на 5 км източно от центъра на град Кърджали, край село Зимзелен. Разположен е на площ от около 40 дка и е обявен за защитен обект през 1974 г.

Наред с намиращите се край село Бели пласт Каменни гъби, той е едно от най-интересните скални образувания от т.нар. Кърджалийски пирамиди. Най-впечатляващи са две 10-метрови скали, наподобяващи прегърнати младоженци. Според научните хипотези „Вкаменената сватба“ е започнала формирането си преди 40 милиона години вследствие на подводна вулканична дейност, от която са се образували скалите риолитови туфи.

Легендата

Местен момък залюбил девойка от съседно село. Само сините й очи светели на забуленото й лице, което никой не бил виждал. Залинял момъкът за прекрасните очи на девойката. Тогава баща му отишъл в селото и успял да я откупи за гърне пълно с жълтици. Вдигнала се голяма сватба и шествието с момата тръгнало за Зимзелен. Изведнъж духнал вятър, отвял кърпата и открил лицето на булката.

От красотата ѝ свекърът занемял. Нечестиви мисли минали през главата му. Тогава се случило нещо страшно. Цялата сватба за миг се вкаменила. Останал само младоженецът, вцепенен от мъка и ужас. Замолил той вятъра да вкамени и него. Молбата му била чута. В краката му останала жива единствено малката локва, образувана от неговите сълзи, която съществува и днес.

Вратата на четиридесетте моми, нос Калиакра

Кой не мечтае да събере ветровете в лицето си на нос Калиакра - скалист полуостров, издаден навътре в морето, който отдалеч привлича погледа на туристите със своя особен силует. По него има много природни пещери, приличащи на стаи.

От последната „стая“ в скалата се открива сводест прозорец над шеметна пропаст, в която вълните на Черно море с шумен плясък се разбиват около балваните, натрупани под най-тясната издатина на планинския нос. Тази част е наречена „Врата на четиридесетте моми“.

Легендата

По време на османското нашествие нападателите успели да завладеят крайморските селища. Те ограбили и плячкосали всичко, което срещали по пътя си. Взели в плен 40 девойки. Избрали най-красивите, които срещнали. Отвели пленничките на връх нос Калиакра и ги затворили в последната пещера, като оставили стража, която да ги пази откъм входа.

Девойките, събрани от различни села, не се познавали, но общата зла съдба ги сближила като сестри. Нито една от тях не искала да бъде обезчестена от нападателите. Решили да заплетат плитките си една за друга. Когато слънцето почнало да клони на запад, те се изправили. В средата била най-смелата и най-красива девойка. Тя направила крачка към прозореца и двете редици като крила трепнали от двете й страни.

Когато войниците ги видели, те били като ято жерави, с развени дрехи и разперени ръце се носели към морето.Замаяни от гледката, никой не се сетил да се спусне след тях и да се опита да ги спаси. Паднали четирисетте девойки в морето и загинали в аленеещите се от залеза води, запазили чисто своето име и моминска чест.

Крепостта Русокастро, Бургас

Крепостта Русокастро се намира в община Каменово, Бургаско, като има древна история. Тя е издигната преди 1500 години на стратегическа височина – природен феномен, която контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия.

Легендата

Един змей се влюбил в мома Руса. Рано сутрин, когато Руса ходела за вода на кладенеца, той се превръщал в млад мъж и я причаквал там. Напивал менците й и я придумвал да се ожени за него. Но тя имала друго либе и все отказвала. На Гергьовден горе на манастира в старата крепост, се виело голямо хоро . В общата веселба и мома Руса играела до своя любим.

Изведнъж притъмняло и загърмяло. От върха на Големия камък се спуснал змеят, грабнал Руса и я отнесъл в пещерата. Дълго обикаляли нейните близки и се молили на змея да я пусне, а плачът на Руса се чувал и вечер, когато закъснели пътници минавали по път чак до реката. Тогава бащата на Руса се обърнал за помощ към Св. Георги, който в страшна битка пробол змея и спасил момата.

Дяволският мост, Ардино

Дяволският мост се намира в живописен пролом, на около 10 км от град Ардино, и свързва двата бряга на Арда. Той е разположен на 420 метра надморска височина в пролом, ограден от двете страни от стръмни склонове. Дължината му е 56 метра, височината на централния свод е 11-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет.

Построен е в началото на 16 век по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа.

Легендата

По време на османското робство един от турските водачи в областта се влюбил в красива българска девойка. За да не я направи част от харема, тя побягнала към планината и стигнала до моста над Арда с намерението да скочи от него. Турците препуснали след нея, но когато наближили моста, спрели от ужас – във водата, точно в средата, под централния свод на моста, видели дяволско отражение.

„Те избягали изплашени, а девойката спасила живота си. И до ден днешен при слънчево време отражението на дявола може да се види във водата, а мостът носи името си "Дяволски".

Любовната чешма, Трявна

Третият по големина град в област Габрово – Трявна, е разположен е в северните склонове на Стара планина, в долината на Тревненската река. Градът възниква през втората половина на 12 век като средище на дърворезба, иконопис и самобитна архитектура.

Къщите, църквите и улиците с чешми, площада с Часовниковата кула, са запазили облика и духа от Възраждането, апосетителите на града се наслаждават на уникатите от Тревненската художествена школа и на прекрасната природа.

В близост се намира природен парк „Българка”, където са разположени природните феномени Виканата скала, Мъхнатите скали и Столища, а само на 7 км от Трявна е курортното градче Плачковци, което е изходен пункт за пешеходни турове към Тревненския балкан.

На 14 феввруари обаче градът се пълни с хора, привлечени от любовната чешма.

Легендата

Тайна любов имало между млад резбар и най-красивата тревненска девойка. Младият резбар не бил признат за майстор от местния еснаф и нямал смелостта да поиска ръката ѝ. Тогава решил да се покаже пред Бога и да вае мрамор, най-трудния материал. Сътворил чешма, като изваял образа на любимата, а водата била символ на вечно слетите им души.

Тогава вече можел да поиска Божията благословия и ръката на девойката. И до днес водата от тази чешма тече с еднаква сила през цялата година и никога досега не е пресъхвала. Легендата разказва, че който отпие глътка от тази вода, той отпива частица от тази любов, която остава завинаги в него.

Пейката на любовта, Дряновски манастир

Дряновският манастир е едно от местата, което няма как без да ни омръзне да посещаваме. Място с много история и още повече природни дадености. Средновековната обител „Св. Арахангел Михаил“, основана по времето на цар Калоян, през вековете се е превърнала в средище на българската просвета и култура.

Районът около манастирът е изключително живописен, а над скалите над него е сгушена една пейка, която трудно може да открита свободна. Причината, че това е най-известната пейка на любовта в България. Тя е част от Дряновската екопътека, която започва при входа на пещера "Бачо Киро". От 2013 година беше преобразена и стана магнит за туристи, които носят в сърцето си любовта.

Легендата

Никой не помни кога една обикновена пейка, до която води пътека над Дряновския манастир, за пръв път е била наречена „Пейката на любовта“. Но е факт, че мястото е неповторимо, защото гледката, която се разкрива пред погледа на влюбените, е величествена и несравнима с нито една друга местност в страната ни.

Докъдето поглед стига се е ширнала една безкрайна гора, която през лятото прилича на дълбоко „зелено море“, а в него като на длан се виждат Дряновският манастир, железопътната линия и живописният каньон на р. Дряновска. За последните 9 години хората масово сядат на пейката, някои дори предлагат брак, после споделят своите снимки.

Така, почти без никаква реклама, „Пейката на любовта“ се превърна в една от най-посещаваните любовни забележителности. Там вече има и книга, за да могат хората да споделят мислите и чувствата, които ги вълнуват. Тя се пълни с послания точно за две седмици. Оставят ги не само българи, но и германци, руснаци, латвийци, французи, дори гости от Кения.

Водопад Горица, Сепарева баня

Водопад Горица е един от седемте Овчаренски водопада, намиращи се в северното подножие на Рила планина, близо до село Овчарци. Намира се до град Сапарева баня, като това е най-ниско разположеният водопад в Рила – на 900 метра надморска височина. Намира се по течението на река Горица, събираща води от склоновете на върховете Каменна мандра и Кабул.

Легендата

Горица и нейния избраник Йовица живеели щастливо в селото. Но Горица била много красива и един ден беят изпратил хора да я отвлекат. Младата мома побегнала към планината, където Йовица пасял овцете си, но турците я настигнали. За да се спаси от тях, красивата девойка се хвърлила в реката от високата скала, а местните хора нарекли близкия водопад и реката на нейно име.

Пещера „Дяволското гърло“, Девин

Пещерата “Дяволското гърло“ се намира в западните Родопи, на 17 км от град Девин. Тя не очарова посетителите си толкова с необикновени скални формации, колкото с това, че създава за всеки едно уникално приключение, изпълнено с емоции, в мистериозните и внушителните й дълбини.

Легендата

Орфей бил най-великият певец, поет и музикант на древността. Негов баща бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка – музата на епическата поезия Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон. Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите свеждали клоните си, скали и планини се раздвижвали и планинските преспи се разтапяли.

Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична обаче била любовта на сладкогласния тракийски певец.

След сватбения ден змия ухапала крака на неговата невеста - дриадата Евридика, и вляла отровата си в в крехкото й тяло. За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят при Хадес. За тази цел минал през пещерата Дяволското гърло.

Никой не можел да устои на нежния шепот на печалната му лира и затрогващата му песен. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе любимата си, но при условие че няма да се обръща към нея, докато стигне светлината.

Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг тя полетяла завинаги обратно в подземното царство. Орфей загинал, разкъсан от менадите край бреговете на река Хеброс – Марица, а частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.

Светилището на нимфите и Афродита, Хасково

Искате ли любовта да ви споходи? Идете при Извора на нимфите. Единственото добре запазено в България - Светилище на нимфите и Афродита, се намира до с. Каснаково, Димитровград. И според местните хора е сбъднало не едно желание на влюбени.

Градено е през ІІ – ІV в. Принадлежало е на римлянина от тракийски произход Тит Флавий. Известно е за науката от 1898 г., когато мастните хора започнали да разкопават скалите, за да разберат от къде се стича водата.

Легендата

През II век тракиецът Тит Флавий получил като награда за вярната си служба към Рим земите около село Каснаково. Още по това време се смятало, че тази земя крие лечебен извор и светилище, а местните разказвали страховити предания за нощните танци на нимфите край този извор.

Малко след като било започнато изграждането на храма, Тит Флавий започнал да сънува странен и същевременно чуден сън, в който му се явявала една неземно красива нимфа и му предлагала любовта си. Този сън се повтарял всяка нощ, докато продължавал строежът на храма.

В деня, когато с празненство бил открит храмът, ненадейно пред всички гости се явила нимфата от сънищата на война. Хубостта й била неземна, а всеки, който не успял да сведе погледа си, ослепял. Нимфата се отправила към Флавий, приканила го да я последва, а в замяна тя щяла да го дари с неземна радост и безсмъртие.

За миг сърцето на тракиеца трепнало, но неговата воля била достатъчно калена по време на многобройните битки и той отказал отправеното му примамливо предложение. Тракиецът признал омайната красота на нимфата, но заявил, че ще остане верен на своята съпруга, която също вярно го чакала три десетилетия.

Чувайки тези думи, нимфата се вкаменила. Легендата разказва, че дълги години вкаменената нимфа стояла край храма и прославяла любовта. Именно заради това местните смятат, че водата от изворите носи любов.

Най-романтичните места за настаняване в ЕвропаИ две алтернативи извън Стария континент

Връх Русалка, Априлци

Марагидик (Русалка) е връх в Стара планина, над град Априлци. За любителите на планината и свободата това е идеалното място да се насладите на любовта. Върхът разкрива гледка на цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето.Името Мара Гидик означава „Хубавата Мара“.

Легендата

Княгина Мара, сестрата на цар Иван Шишман, била обречена за харема на султан Мурад. На път за Одрин тя минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите й потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъжа и на името на върха и прохода източно от него – Марагидик (Марин проход).

Сестрата на Крали Марко, Мара, също имала злочеста съдба. При нашествието на турците тя помагала на брат си в отбраната на прохода и загинала в скалистите пазви на върха. Хубавата и капризна мома, Мара обещала да стане изгора на този момък, който на ръце я изнесе на челото на стръмния връх. Намерил се такъв юнак, но на върха той умрял от изтощение.