Офисите изместват жилищата в центъра на София. А населението все повече не е от софиянци, а от временни обитатели под наем.

Това сочи анализ на общинското предприятие “Софияплан” върху общо 26 проучвания за развитието на столицата, които трябва да послужат за основа на програмата за развитие на София, пише вестник 24 часа.

210 кв. км е площта в строителните граници на града. В централната част преобладава застрояване с висока плътност, относително малки имоти и гъстота на населението, надминаваща 30 души на дка.

Все още центърът запазва жилищни функции, но нарастващата комерсиализация, високите цени на имотите и наемите са причина все повече да се ползва за временно обитаване и офиси.

Кварталите около центъра са застроени между двете световни войни. Първоначално те са били с по-дребномащабно застрояване, но постепенно гъстотата на населението е достигнала 300 души на хектар.

В периферията пък са големите жилищни комплекси и т.нар. нови квартали. Повечето панелни жилища са в няколко клъстера с предимно 8-етажни комплекси, допълнени със стоманобетонни сгради с височина до 50-60 м.

Характерни за тях са свободни озеленени пространства. Най-големи са комплексите “Люлин” и “Младост”, всеки с по над 100 000 жители.

Новите квартали са върху бивши земеделски земи, вилни зони и близки до града населени места и все още не са напълно изградени. По-бързо се усвояват южните “Манастирски ливади”, “Кръстова вада” и “Малинова долина”, въпреки липсата на улици и социална инфраструктура.

Застрояването все още е на острови и без елементи на качествена градска среда.

Новото строителство ще бъде хит и през 2021. Кои са топ комплексите в СофияДнес ще ви представим седем впечатляващи имотни проекта, предлагани ексклузивно от BULGARIAN PROPERTIES

София е заплашена от наводнения заради силни валежи или бързо снеготопене. Реките с най-голям риск от преливане са Искър, Стари Искър, Елешница, Макоцевска, Владайска, Суходолска, Какач, Блато, Костинбродска и Сливнишка.

Уязвими са и вкараните в бетонни корита реки, като Перловска покрай бул. “Евлоги и Хр. Георгиеви”. Най-заплашени от наводнения са районите “Панчарево”, “Искър”, “Подуяне”, “Кремиковци”, “Надежда”, “Сердика”, “Нови Искър”, “Младост”, “Слатина”, “Витоша”, “Връбница” и “Овча купел”.

Освен това София е в земетръсен район и евентуално силно земетресение би създало тежка обстановка в центъра и кварталите със старо строителство. Рискови са и големите жилищни комплекси. Достатъчно устойчиви на силен трус са едропанелното жилищно строителство и едроплощен кофраж.

Автомобилите са основният източник на шум, който уврежда здравето на софиянци. Нивата му са трайно над граничните стойности в последните 10 години.

Природен парк “Витоша” пък е най-застроената защитена територия в България. Предлага се съществуващите хижи, хотели, пътища и ски съоръжения да се обновяват, но да не се разширяват.

Методика за картиране и оценка на екосистемни услуги разработват “Софияплан” и БАН. Като най-важните услуги са осигуряване на вода, пречистване на замърсявания, ограничаване на шума, защита от наводнения, опрашване и поддържане на биоразнообразието, контрол на болести и вредители, регулация на микроклимата, осигуряване на среда за отдих и спорт, предоставяне на образователна, естетическа и културна среда с висока стойност.