Малкото херцогство, което е милиардерската столица на Европа
Мнозина считат Люксембург за маловажна държава, но ново разследване на име OpenLux показва как тази малка и потайна европейска страна е привлякла повече богатства от БВП на Япония.
Благодарение на благоприятните данъчни условия и непрозрачните регистри за собственост, Люксембург е привлякла 4.5 трлн. евро инвестиционни средства в страната.
С това обаче идва и големият риск от пране на пари – реалните собственици на около 80% от тези инвестиционни средства не са декларирани.
Анализ на базата данни OpenLux на организацията Transparency International показва "значителни разминавания" между посочените бенефициенти на инвестиционните средства.
По закон тези собственици трябва да бъдат регистрирани в Люксембург, а когато правят бизнес със САЩ и в щатската Комисия по ценни книжа и борси. Въпреки това 15% са "подали противоречива информация," според организацията, което отваря възможност за пране на пари, пише Forbes.
От ФБР се опасяват, че инвестиционните средства се използват за пране на пари в особено големи размери, според вътрешен бюлетин, който изтече през миналата година.
Липсата на проверка за пране на пари улеснява престъпниците в "интегрирането на приходи от незаконна дейност в законната световна финансова система,” според Transparency International.
В Люксембург са регистрирани 16 777 инвестиционни фонда, вариращи от фондове за рискови капитали до такива за управление на активи и хеджфонфове, които общо управляват 4.5 трлн. евро. Щатските гиганти, като Northern Trust, JPMorgan и Blackstone, разполагат с подразделения, регистрирани в Люксембург.
Милиардерската столица на Европа
Общата сума на офшорните богатства в Люксембург е близо 6 трлн. евро, според френския вестник Le Monde, който създава базата данни OpenLux.
От изданието са установили средства в Люксембург, които принадлежат на 266 милиардери, което e почти колкото всички милиардери, които живеят в Европа.
Сред тези богаташи са политици, кралски семейства и знаменитости, като Тайгър Уудс, Шакира, Анджелина Джоли и Брад Пит и кралят на Бахрейн. Повечето от тях имат „кухи“ компании в Люксембург, чрез които притежават имоти, частни самолети, яхти или други инвестиции.
Тази практика е напълно законна и се ползва с допълнителното предимство на дискретността и по-ниските данъци върху печалбата.
Например, през 2019 г. индонезийският милиардер Суканто Таното използва регистрирана в Люксембург компания, за да придобие сграда за 350 млн. евро в Мюнхен, според Международния журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP), който е участвал в изготвянето на базата данни OpenLux.
Преди това името на милиардера беше скрито зад „кухи“ компании, регистрирани в Люксембург, Каймановите острови и Сингапур.
Други заможни хора, сред които и бившият зет на бившия диктатор на Тунис Бен Али и децата на руски олигарси, са използвали люксембургски компании, за да закупят френски замъци, вили на Ривиерата и апартаменти в Париж, според базата данни OpenLux.
Някои от тези компании обаче са свързани с престъпления, според OCCRP. От организацията са установили регистрирани в Люксембург компании с връзки с петрола от Венецуела и с италианската престъпна организация Ндрангета, която в момента се защитава в най-големия съдебен процес срещу мафията в Италия от 30 години.
През 2019 г. Люксембург прие закон, който изисква компаниите да обявяват имената на своите собственици, след като страната беше поставена под натиск от ЕС. Тези данни обаче не се намират лесно, което предизвиква Le Monde, OCCRP и 16 други медийни организации да създадат базата данни OpenLux.
От правителството на Люксембург твърдят, че техният регистър на собствениците е не само обществено достъпен, но и е един от първите в Европа.
Страната прилага напълно законите на ЕС и международното законодателство, заявиха от правителството в отговор на разкритията в OpenLux. "Нито ЕС, нито ОИСР са установили какъвто и да било нерегламентиран данъчен режим в Люксембург," казват още от правителството.
Животът във Великото херцогство
За страна с население от около 600 000, чието съществуване беше поставяно под въпрос от Наполеон, "Великото херцогство," както официално е известна тя, привлича много внимание.
Базата данни OpenLux идва след скандала LuxLeaks от 2014 г., когато бяха разкрити офшорни данъчни структури на Amazon, Apple, Deutsche Bank и други компании.
Оттогава опитите за контрол над технологичните гиганти само се засилват. През 2017 г. Европейската комисия обяви, че Люксембург е предоставила незаконни данъчни облекчения на Amazon на стойност около 250 млн. евро.
Сега правителствата във Великобритания и в ЕС оказват натиск върху тези технологични компании да плащат повече данъци в собствените им страни.
От Люксембург обаче отричат страната да е данъчен рай. "Люксембург не предоставя изгодни данъчни условия на международни компании, нито на дигитални компании, които трябва да спазват същите правила и закони, както всяка друга компания в страната," заявиха от правителството.
В Люксембург обаче се извършват толкова много финансови дейности, че половината от работещите там са чужденци, като мнозина от тях пътуват всеки ден до работа от Франция, Германия или Белгия.
От Le Monde изчисляват, че регистрираните в Люксембург компании са с една четвърт повече от жителите на страната, а една трета от тях са собственост на чужденци.
Много често се случва това да са френски граждани, според изданието. В Люксембург компании притежават близо 15 000 заможни французи, чието общо състояние е най-малко 100 млрд. евро, или 4% от БВП на Франция, според Le Mondeit. "Това е сякаш Люксембург притежава малки части от Франция."