Огромни билбордове в Лондон тази седмица рекламират The Apprentice – противоречивият биографичен филм за ранната кариера на Доналд Тръмп.

И тъй като пазарите за политически залози прогнозират, че той ще спечели изборите в САЩ утре, Studiocanal, разпространителят на филма в Обединеното кралство и Ирландия, смята, че сега е подходящият момент да предложи на британската публика възможност да научи повече за Тръмп, пише в анализ по темата Financial Times.

Америка обаче е различна.

След премиерата на фестивала в Кан големите разпространителски групи в Холивуд отбягват биографичната лента. Възможно е това да се дължи на опасения за отмъщение от страна на екипа на Тръмп. Роля за това играе и юридическият риск: от екипа на Тръмп заплашиха да съдят продуцентите на The Apprentice два дни след премиерата в Кан.

Филмът дори изглеждаше неспособен да си осигури разпространение в САЩ, докато една независима група – Briarcliff, не придоби правата и не организира малко разпространение по кината, макар и без масовата промоция, която подобни ленти обикновено получават.

„При приемът, който получихме в Кан, е нечувано как индустрията се отнася към този филм“, оплаква се режисьорът Али Аббаси. Или както казва Том Ортънбърг, ръководител на Briarcliff: „Заплахата от щаба на Тръмп накара целия корпоративен Холивуд да избяга от филма, сякаш косата му гори“.

Подобна загриженост е депресираща, особено като се има предвид неотдавнашната драма около решението на The Washington Post да не подкрепи кандидат за президент.

Но това, което е още по-забележително, е, че сагата около филма съвсем не е уникална.

Много други противоречиви ленти също не получиха масово разпространение в последните години, като се започне от документалните за бунта от 6 януари 2021 г. като The Sixth и 64 days и се стигне до The Dissident (сагата за убийството журналиста Джамал Хашоги).

„Глобалните медийни конгломерати заглушават филми с чувствителна тематика“, казва Брайън Фогел, носител на „Оскар“ за The Dissident.

Междувременно бъдещето на The Bibi Files – нов филм за Бенямин Нетаняху, също е неясно: въпреки че има европейско разпространение, все още холивудско студио не го е купило.

Едва половината от първите 30 документални филма в тазгодишния годишен списък на претендентите за „Оскар“, съставен от влиятелния критик Скот Файнбърг, имат договори за разпространение в Холивуд – рязък контраст в сравнение с предишното десетилетие.

При филмите от по-ниските класации положението е много по-лошо. „Само за няколко години броят на закупените е спаднал от около 60% на 10%“, казва Тара Хайн-Филипс, ръководител на Jolt – нова платформа за стрийминг на филми.

Икономиката е една от причините за това.

От 2000 г. годишното производство на документални филми се е утроило, тъй като цифровизацията улесни и направи по-евтино заснемането.

Но макар че търсенето на такова съдържание нарасна при пандемията, впоследствие спадна. Междувременно вълна от консолидация на индустрията в рамките на т.нар. „войни за стрийминг“ намали броя на основните дистрибуторски групи.

Другият проблем е политическият риск.

Във време на нарастваща поляризация на избирателите и несигурна геополитика, разпространителите все по-рядко купуват филми, които могат да се харесат само на тесни ниши от населението, като отблъскват влиятелни групи и/или правителства.

Вместо това те подкрепят по-малко спорно съдържание, което има широк отзвук, като например документални филми за спорт, пътешествия или повторения на любими телевизионни предавания.

Някои предприемачи виждат в това възможност.

Например Ортънбърг от Briarcliff казва, че безпокойството на Холивуд е създало „много добра възможност за бизнес“. Независими платформи за видео по заявка, като Gathr, също предлагат услугите си на режисьорите.

Jolt ще бъде домакин на The Bibi Files следващия месец. Този стартъп се стреми да приема не само политически противоречиво съдържание, но и редица неполитически материали, които са твърде нишови, за да бъдат приети от Холивуд.

В момента се прожектира Hollywoodgate, друг претендент за „Оскар“ без голям разпространител, който се занимава с изтеглянето на САЩ от Афганистан.

Водещата теория е, че киното върви натам, накъдето вече са тръгнали музикалната и новинарската индустрия, а именно към фрагментирана вселена, в която старите кампании за масов маркетинг отгоре надолу - от типа на любимите на Холивуд вече не работят. Вместо това трябва да се опита да достигне до аудиторията по-популярен начин, използвайки социални медии и интернет анализ.

„Като използваме прогнозни технологии за директен маркетинг на аудиторията, която се интересува от всеки конкретен филм, се надяваме да подобрим въздействието и обхвата на филмите“, казва Хайн-Филипс.

Добрата новина за този фокус върху „откриването на аудиторията“ е, че политически спорното съдържание би трябвало да намери аудитория – дори в самоцензуриращи се времена. Лошата е, че може да засили поляризацията, наблюдавана и в геополитическите процеси.