Аналитично сравняване на потенциала на отделните сектори, формиран в предкризисния период и нивото на адаптивност по време на първоначалната рецесия през първо полугодие на 2009 г. позволява да бъдат обособени три групи промишлени дейности според реакцията им в условия на действаща рецесия и резултатността на използвания труд от предкризисния период.

Това се посочва в проучване на основните промени в „Производството, заетостта, трудовите разходи и ефективността на труда в българската промишленост през периода 1997-2009 г.", изготвено от екип на Българската стопанска камара с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт".

Първата група включва дейности без съществени промени в общата позиция. Вътре влизат добивът на въглища, обработката на кожи и производство на обувки, дървообработване, производство на хартия, каучук и пластмаси, на метални изделия без машини и оборудване, електрически машини и апарати.

Към втората група попадат сектори с относителни подобрения в общата позиция и демонстрирана адаптивност. В случая влизат компаниите от сектора на хранително вкусовата промишленост, производство на текстил без дрехи, кожарска и кожухарска промишленост, на превозни средства, печатарска промишленост, енергиен сектор, ВИК.

В третата група влизат онези сектори, при които се отчита относително влошаване на позициите - нефтопреработване, добив на метални руди и неметални суровини, химични продукти, металолеене, машиностроене, електронна промишленост, мебели, рециклиране на отпадъци.

В документа се сочи още, че след първоначалните шокове, последвали въвеждането на така наречения Валутен борд, през последните 10 години бе възстановен, а в някои сектори значително обновен и частично натоварен промишления потенциал. „Този процес протече при едновременно подобряване на използването и резултатността на вложения труд", се казва в резюмето на проучването.

Независимо от това, създадените възможности като цяло не са били използувани пълноценно. Дори преди навлизането в сегашната рецесия, натоварването на мощностите не надхвърля 75% (понастоящем около 60% по данни на бизнес статистиката на НСИ), при средна стойност на този показател за страните от ЕС - около 85% в предкризисния период.

От камарата отчитат, че възстановяването на външните пазари ще доминира състоянието и ръста на производството и продажбите в промишлеността. Отделните продуктови пазари ще реагират неравномерно и несихронно във времето, от което могат да се очакват разнопосочни промени в състоянието и позиции на отделните сектори, представени по-горе. В същото време адаптивността и вътрешният потенциал за реакция на отделните отрасли при възстановяване на външните пазари е значително влошена.

Това предполага и предстоящи значителни структурни промени. Те ще протичат при условията на изострена конкуренция от страна на икономиките на съседни страни, при които възстановяването ще протича при относително по-благоприятни условия (дискреционна монетарна политика, адаптивност на валутния курс и цени, по-висока ефективност на износа и др.), смятат от БСК.