Проведената у нас масова приватизация осъществена в периода между 1996 и 2004 година оказа влияние върху днешната рамка и практики за корпоративно управление.

Приватизационните фондове събраха повече от 80% от ваучерите и продобиха 87% от акциите в търговете. От първоначалните 81 приватизационни фонда около 30 са регистрирани за търговия на борсата като „холдингови дружества".

Преди всичко управлението на тези структури си остава проблем. Нещо повече корпоративното управление на техните дъщерни дружества и управленските взаимоотношения между холдинговата структура и дъщерните дружества се счита, че са предмет на безпокойство, като например във връзка с непочтени сделки със свързани лица и лошо консолидирана финансова отчетност.

Регулаторните промени от 2003 година доведоха до по-широкото използване на Българска фондова борса като средство за приватизация.

Преди приемането на Закона за приватизация и слеприватизационен контрол през 2002 г., само 46 продажби бяха извършени чрез публични предлагания на БФБ. Общият брой на продажбите извършени след това е 1 743 (77.9% от всички приватизационни сделки за периода.

През 2004 година правителството реагира и допусна редица по-малки дружества да се дерегистрират от борсата, като обаче частично отмени решението си през 2006 г. И поиска от всички дружества с повече от 1 000 акционери да се регистрират отново. Днес от близо хиляда фирми, които са били първоначално регистрирани на БФБ, почти една трета остават регистрирани, а от тях само няколко се търгуват активно.

След масовата приватизация България, както и нейните съседни страни, станаха свидетел на вълна от концентрации на собственост, преди всичко от вътрешни за фирмата лица, което намали стойността на миноритарното участие за придобиване на контрола върху дружествата.

Едва по-късно бяха приети изменения в закона, в опит да се защитят миноритарните акционери от намаляването на стойността на акциите им.

В резултат от това, собствеността е силно концентрирана. Миноритарните дялове от своя страна често се считат за „изоставени", тъй като са собственост на лица, които не са наясно със своите права, например да участват в разпределението на печалбите на дружеството.

Днес частната собственост е силно концентрирана в ръцете на няколко местни инвеститори, чийто брой е определен между 130 и 150, се коментира в доклад на Световната банка.

Установи се, че средният размер на най-големия капиталов дял е равен на 60% от акциите в обръщение, като вторият и третият най-големи акционери са със средни дялове от 12.7% и 5.5%.

Свободно търгуваният обем акции на публично котирани дружества обаче очевидно нараства, от 17.9% през 2006 г. До 24.7% през 2007 година. Тези мажоритарни инвеститори обаче, които традиционно не прилагат корпоративно управление, представляват уникална възможност за привеждане в изпълнение на реформите, ако се научат да ценят практиките на добро корпоративно управление.

Държавната собственост намаля значително поради приватизацията, но размерът на сектора на публичните предприятия и обхватът, в който държавата контролира стратегическите решения на публичните предприятия, все още са значителни.

Нещо повече, управлението на близо 115 държавни предприятия остава недостатъчно развито при отсъствието на ясна правна рамка, политика на собствеността и програма за подобряване на корпоративното управление от страна на държавата върху нейните активи.

Институционалните инвеститори са относително ново явление за България. Днес обаче техният брой е близо 100, с шест пенсионни фонда, 40 взаимни фонда и 46 инвестиционни дружества.