В историята на медицината е имало случаи, когато самите специалисти не са смятали дадено заболяване за такова. Като правило те са го приписвали на нещо по-познато или са го приемали като необичайно, рядко и поради това незначително явление.

Синдром на неспокойните крака — спътник на болестта Паркинсон

Описан от лекарите: 1672

Официално признато заболяване: XX век

Симптомите се изразяват в: през нощта пациентът има желанието да си движи краката, които го сърбят нетърпимо в областта на коленете. Сърбежът се успокоява, когато човек започне да си движи крайниците. Завръща се, когато отново е в покой.

Синдромът нерядно се наблюдава през бременност, което кара лекарите да го приписват на странните явления по време на тази фаза от живота на жените.

За първи път симптомите са описани от английски лекар през 17 в. След 300 години учените установяват, че става дума за специфично заболяване. Синдромът на неспокойните крака е описан от шведа Карл-Аксел Екбом.

Впоследствие критериите за диагностика са доразвити от Уолтърс и Хенинг. Към днешна дата в САЩ от „неспокойни крака“ страдат от 2.5 до 15% от населението.

Синдром на хроничната умора — загадъчно състояние с обичайни симптоми

Описано от лекарите: 1938

Официално признато заболяване: 1969, 1988 (под ново название)

Първите симптоми на синдрома лекари в Лос Анджелис оценили като нетипичен полиомиелит. Пациентите се оплакват от мускулна слабост, покачване на кръвното налягане и колики. Отичали шията и гърбът.

Всичко това се случвало без видима причина. Странната болест се появила и в Швейцария и Австралия.

В средата на 50-те години на 20 в. изследвания на маймуни показали, че състоянието представлява хронично възпаление на нервната тъкан.

Дълго време синдромът на хроничната умора е смятан за нарушение на настроението – поради депресия, например.

През 1990 г. в кръвта на няколко пациента е открит ретровирус, който влошава работата на имунната система. Десет години по-късно става ясно, че това не е единственият тип вирус в кръвта на хората, страдащи от синдрома.

Синдром на Аспергер — хора със "специален интерес"

Описан от лекарите: 1944

Официално признато заболяване: 1993–1994

Става дума за нарушение на развитието, когато детето не може да установи контакт с връстниците си и не разбира емоциите и жестовете на околните. Отличава се от „класическия“ аутизъм.

В продължение на половин век лекарите отричат съществуването на това заболяване.

Ханс Аспергер е австрийски педиатър и първооткривател на синдрома. Неговите малки пациенти имали интересен поглед върху света и фанатична увлеченост по определена тема. Например модели на сирени за въздушна тревога, еднооки животни, пластмасови колелца и др.

Както сами разбирате, трудно е на такива деца да намират приятели и съмишленици.

Парадоксално, но факт, Аспергер, като лекар в нацистка страна, смятал, че болните от аутизъм могат да бъдат от полза на обществото, тъй като притежавали забележителни способности да се концентрират върху поставена задача.

Затлъстяване — норма в миналото, която е проблем днес

Описано от лекарите: 1727

Официално признато заболяване: 2013 (САЩ)

Няма смисъл да описваме симптомите на затлъстяването. По официални критерии един човек страда от това заболяване, ако индексът на телесната му маса е по-висок от 30.

Мазнините са запас енергия. В тях като цяло няма нищо ужасно. Нашите предци дори са се възхищавали на пълните жени. За това свидетелстват различни статуетки от палеолитни времена.

Затлъстяването се превръща в „пълноценно“ заболяване едва от юни 2013 г., когато Американската медицинска асоциация го признава за болест. Към този момент всеки пети в САЩ е болен от затлъстяване.

Остеопороза — изтъняване на костите, което води до счупвания

Описана от лекарите: 1925

Официално признато заболяване: 1994

Става дума за нарушения на обмяна на веществата, в резултат на които костите стават по-малко плътни и по-чупливи. Болестта може дълго време да не се прояви.

От самото изтъняване на костите не се усеща болка. Вероятността обаче да се счупи кост се увеличава сериозно.

1/3 от пациентите в травматологията са там, защото страдат от остеопороза.

Една от причините за това остеопорозата дълго време да не бъде определяна като заболяване е, че тя се проявява на по-късен етап от живота.

Хората на възраст 40 години почти не боледуват от нея. Освен това проблем за диагтостиринето й представлява дългото време на развитие.

Интересно е да знаете , че затлъстяването е начин за профилактика срещу остеопороза. Мазнината е материал за производство на полови хормони при мъжете и жените.

Женските хормони защитават костите срещу чупливост. Именно поради това днес знаем, че много жени заболяват от остеопороза след настъпването на менопаузата, когато нивото на половите хормони рязко спада. Именно в този етап от живота им излишните килограми се оказват проблем. Те допълнително натоварват костната система.