Паричните трансфери у нас на българите, работещи и живеещи зад граница, отчитат лек ръст на годишна база в размер на 1.3%. Така към края на четвъртия месец на настоящата година, сънародниците зад граница са превели на своите близки в България общо 293.9 млн. евро, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение през същия период на миналата 2016 година нашенците са трансферирали общо 290.1 млн. евро.

Конкретно през месец април българските емигранти са превели у нас 77.6 млн. евро или с 1 млн. евро повече спрямо април миналата година. През януари сънародниците ни трансферираха 65 млн. евро, през февруари – 70.3 млн. евро, а през март – 81.1 млн. евро.

По данни на БНБ през миналата 2016 година българите в чужбина са превели у нас сумата от 1.699 млрд. лева. Според доклад на ООН обаче трансферираната сума за разглеждания период е около два пъти по-висока до близо 3 млрд. лева. Според Организацията на обединените нации емигрантските пари съставят 3.1% от БВП на страната ни за миналата година. Въпреки сериозните капитали, влизащи у нас по този канал, икономиката на България все още е далеч от пряка зависимост от трансферите от чужбина, особено ако се сравняваме с други страни от Източна Европа. За сравнение емигрантските трансфери се равняват на близо 10% от БВП на Сърбия, 3.7% от БВП на Унгария, 6.5% от БВП на Украйна и цели 23.5% от БВП на Молдова.

Разминаванията в данните на БНБ и ООН произлизат от липсата на съвременна методология, която да проследява парите, идващи от българи в чужбина.

Според методологията на БНБ в официалните данни попадат само тези трансфери на суми, надхвърлящи 2500 евро, осъществени от лица, живеещи в чужбина от 1 или повече години. Така реално липсва информация за сезонните работници, трансферите на суми под този праг или тези, внесени „на ръка”.

Сериозният обем на паричните трансфери, идващи от чужбина, налага внедряването на нова и по-ефективна методология за събиране на данни, за да може да се измери както реалният принос на емигрантите за българската икономика, така и негативите, произлизащи от изтичането на хора в трудова възраст от страната. Поради липсата на яснота някои експерти смятат, че реално българите в чужбина пращат между 2 и 3 млрд. евро на година. При все че за някои граждани тези суми са жизненоважни, икономиката на България официално не изпитва пряка зависимост от емигрантските трансфери, тъй като българите, живеещи и работещи у нас, допринасят за почти 100% от БВП на страната. Реално обаче нарастващите суми, идващи по този канал, издават негативна тенденция, свързана с реалностите на пазара на труда, които са част от факторите, водещи до все по-осезаемо обезлюдяване на България.