„Приемаме плащания с биткойн“, сочи надпис на вратата на магазина House of Wines, намиращ се в швейцарския курортен град Цуг.

За собственика на търговския обект Албърт Османи разрешението за плащане с криптовалути е умен ход. Освен че този подход има маркетингов принос, търговецът открива и нов източник на печалба.

При обръщане на биткойните в швейцарски франкове се случва често Османи да генерира печалба от разликите в цената на криптовалутата. „Опитът ми от това е само позитивен“, казва търговецът.

Дали всички в Цуг подхождат като Османи не е особено ясно, но това, за което няма съмнение, е, че градът вече е познат като „Крипто долината“ на Европа, пише Financial Times.

Цуг се превърна в глобален хъб за криптовалутите и блокчейн технологията, като това се случва две години, след като градът влезе в новините с въвеждането на политика, според която погасяване на малки частни и публични задължения с виртуални валути е официално разрешено.

В Цуг оперират близо 200 блокчейн компании. В града се намира и фондацията, която стой зад етериум – втората най-известна блокчейн система и втората най-голяма по размер на пазарната капитализация след тази на биткойн.

Икономическият министър Йоханес Шнайдер Аман похвали Цуг като модел, който трябва да следва Швейцария, ако иска да се превърне в „крипто нация“ и да излезе с едни гърди напред в технологичното състезание между държавите по света.

Благодарение на Цуг, Швейцария се нареди на второ място в света - след САЩ, през миналата година по средства, набрани чрез първично предлагане на дигитални активи (ICO).

Тази стратегия обаче крие известни рискове. Виртуалните валути станаха жертва на болезнена корекция в цената, което дава да се разбере, че екстремната волатилност на този пазар може да остави инвеститорите с пръст в уста.

Паралелно с това, по света ICO процедурите биват забранявани от националните регулатори, тъй като понякога става дума за откровени измами, а друг път има съмнения, че по този начин се финансират криминални активности, които застрашават финансовата система.

„Най-голямото ми притеснения е, че цялата тази прозрачност може да постави Цуг в неизгодна позиция на фона на света“, казва Андреас Хюрлиман, местен съветник от Зелената партия.

„Не знаеш от къде идват и отиват парите, дали са пари от наркотици, например“, добавя той. Неназован швейцарски финансист е още по-директен: „Просто чакам кога Вашингтон ще се обадят на Берн и ще попитат „Какво правите там в Цуг““.

Малкият размер на града, скрит под заснежените планински върхове, се оказва достатъчен за бунтарския предприемачески дух. През последните десетилетия ниските данъци не са спирали да привличат предприемачи, хеджфондове и банкери.

Големите международни компании, които са базирани в швейцарския кантон, с общо население от 124 хил. души, включват корпорации, като Glencore – глобалния търговец на стоки.

Един от първите криптопредприемачи в града е Йохан Гевърс от Южна Африка, който създава дигитална система за разплащане Monetas още през 2013 г. По това време пионерите на крипто сцената се опасяваха от набези от страна на съдебните власти, спомня си той.

През 2014 г. в САЩ биткойн пионерът Чарли Шрем бе вкаран в затвора за участието си в Silk Road – уебсайт, изпълняващ функцията на пазар на черно.

Месец след като Monetas бе пуснат, датският предприемач Никлас Николайсен стартира компанията Suisse - брокер на криптовалути. Етериум пък бива създаден през 2014 г. от 20-годишния роден в Русия Виталик Бутерин.

Това, което прави Швейцария привлекателна за крипто индустрията, са развитата политическа система, която функционира редом със силно либерални политики.

„Тогава човек се страхуваше, че (бизнесът му) може да бъде преследван и закрит, дори да бъде пратен в затвора от някои правителства“, казва Йохан Гевърс.

През последното си посещение в Цюрих Стив Банън, вече бившия съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп, посочи, че криптовалутите са част от глобалното популистко движение и атака срещу централните банки.

Така или иначе, Цуг и Швейцария продължават да привличат блокчейн предприемачи.

Историческият неутралитет, който спазва страната, също помага за това. „Ако човек загуби своя крипто ключ, има нужда от механизъм за решаване на проблема – може би не е лоша идея да има резервни ключове, които да се съхраняват от Швейцария“, казва Лузиус Майсер, основател на Bitcoin Association Switzerland.

Освен това Швейцария е идеална за физически „склад“ за криптовалути, казва Артър Ваялоян, изпълнителен директор на Bitcoin Suisse.

Въпреки всички суперлативи, Цуг все още не представлява крипто идилия.

Един от проблемите е свързан с местните банки и как да се прехвърлят печалбите, натрупани от криптопазара. Така бизнесът се обръща към банки в Лихтенщайн или други малки банкови институции.

„Ако те не разрешат това в идните 6 месеца, рискуват успеха на крипто екосистемата“, предупреждава Гевърс.

Бъдещето на града като крипто долина зависи и от това дали инвеститорите са щастливи. ICO процедурите, които привлякоха сериозни инвестиции през миналата година, понякога се оказват измама и инвеститорите реално губят парите си.

Възможно е под външен натиск Швейцария в крайна сметка да въведе регулация за ICO, което може да пресече бизнес модела на Цуг.

Така или иначе, швейцарските власти трябва да търсят баланса между подпомагането на тази нова индустрия и запазване на репутацията на страната.

„Швейцария остава под натиск да следва стратегиите за „чисти пари“. Много тежка работа беше нужна, за да бъде извадена Швейцария от черните списъци и няма никакво желание страната да се връща обратно там“, казва Ян Сефинга, блокчейн експерт към консултантската компания Deloitte.

Finma - швейцарският финансов регулатор, през миналия месец пусна нови инструкции за ICO процедури, които задължават предприемачите да отговорят на всички законови изисквания, свързани с политиките против пране на пари и прочее.

Така само бъдещето ще покаже дали Цуг има бъдеще като крипто долината на Европа или всичко е един голям маркетингов ход.