Криптопазарът иска глобален консенсус вместо "мерки на пожар" като MiCA
Опитът за регулация на криптопазара с „мерки на пожар“ не позволява постигането на глобален консенсус, необходим за привличането на утвърдени инвеститори, пише Reuters.
Европейският съюз финализира първите в света всеобхватни правила за пазарите на криптоактиви - Markets in Crypto, известни като MiCA, докато страни като Великобритания и САЩ все още остават назад.
"Наистина е похвално, че Европа успя да се справи с това толкова бързо", коментира Хестър Пиърс, комисар в Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ, по време на конференция на Financial Times.
Конгресът на САЩ предстои да реши кой регулаторен орган има правомощия над криптовалутите, добави Пиърс.
Американският регулаторен орган CFTC също следи сектора, тъй като необходимостта от по-ясни правила става все по-належаща след миналогодишния срив на криптоборсата FTX.
Но при липсата на други правни рамки, правилата на ЕС неизбежно ще служат като международни норми, докато не се постигне консенсус по глобален стандарт, обяснява Ева Густавсон, ръководител на отдела за обществени въпроси в криптокомпанията Copper.
Глобалните стандарти и възможно най-голямата хармонизация са от ключово значение, допълва Сара Причард, изпълнителен директор по надзора в британския орган за финансова регулация.
Скоро ще има предложения за глобална политика от IOSCO, организацията, която обединява регулаторите на ценни книжа, каза Причард.
По-голяма яснота по отношение на регулирането ще доведе до навлизане на повече традиционни, институционални инвеститори на криптопазара, за да го "доразвият", допълват анализатори.
Критиците на MiCA обаче се опасяват, че новата регулация може да задуши иновациите, да наложи универсален подход към регулирането на децентрализираното финансиране (DeFi), да увеличи разходите за спазване на изискванията за децентрализираните борси (DEX) и платформите за DeFi, да породи опасения за неприкосновеността на личния живот и да наложи сътрудничество между криптоиндустрията и регулаторните органи за постигане на баланс между регулирането и иновациите.
Традиционните финансови институции понасят големи разходи за спазване на регулаторните изисквания, особено в годините след финансовата криза от 2008 г.
Сега банките, застрахователните компании и други финансови организации трябва да плащат повече, за да се съобразят с новите регулаторни рамки. В цената на съответствието са включени разходи за персонал, технологични разходи и потенциално скъпи правни разходи.
По подобен начин се очаква регламентът MiCA да повиши оперативните разходи и потенциално да ограничи навлизането на нови участници на пазара.
Предстои да се види въздействието на тези разходи върху иновациите и конкуренцията на пазара на криптовалути. Търсенето на съответствие с нормативните изисквания обаче може да действа като бариера за навлизане на нови компании и да ограничи способността на по-малките предприятия да се конкурират с по-големи, по-утвърдени играчи, които могат по-добре да поемат тези разходи, допълва cointelegraph.
Обширните изисквания за събиране и съхраняване на данни в случая на MiCA могат да подложат потребителите на нарушения на неприкосновеността на личния живот и излагане на показ на личната им информация.
Поради допълнителните разходи, свързани със спазването на закона, за по-малките фирми може да се окаже предизвикателство да се конкурират с по-големите корпорации.
Със закони като MiCA органите следва да обмислят постигането на баланс между необходимостта от защита на личните данни и иновациите в криптобизнеса, изтъкват още критиците на новата регулация.