Трудно е да си спомним как някога турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше приветстван като образец за „мюсюлмански демократ“, който може да служи като модел на целия ислямски свят.

В началото на новото хилядолетие харизматичният бивш футболен нападател, получил само един червен картон в кариерата си на играч, обеща нещо ново: да балансира между ислямските ценности, парламентарната демокрация, прогресивното благосъстояние, членството в НАТО и ориентираните към ЕС реформи, припомня Politico.

Този образ на Ердоган e доста далеч сега, когато Турция се насочва към изборите на 14 май, белязани от дебат за централизацията на властта под все по-авторитарния и разделящ лидер.

Ердоган, израснал в квартала на работническата класа Касъмпаша, сега управлява 85 милиона души от огромния си сарай от 1150 стаи, докато някои от най-големите му опоненти са в затвора, а медиите и съдебната система са до голяма степен под властта му.

Турците разгневени от новия дворец на ЕрдоганТова е комплекс с 300 стаи във ваканционната провинция Мармарис

Затова не е странно, че опозицията фокусира кампанията си върху премахването на „едноличния режим“. Шестпартийният опозиционен блок обещава да се изправи срещу всемогъщата президентска система, въведена от Ердоган през 2017 г., и да премине към нов тип плуралистична парламентарна демокрация.


Опозиционният лидер Кемал Кълъчдароглу, който се изправя срещу Ердоган в битката за президентския пост, описва възстановяването на турската демокрация като „първия стълб“ на изборната надпревара. „По начин, който противоречи на собствената му история, законодателната власт на нашия парламент е в хватката на едноличния режим“, каза Кълъчдароглу, скромен бивш бюрократ, в реч на 23 април в чест на основаването на парламента.

Темата за възстановяването на демокрацията обаче едва ли ще бъде достатъчна в момент, в който избирателите са фокусирани върху цените на лука и краставиците.

На фона на бруталната криза на разходите за живот в Турция Кълъчдароглу демонстрира ангажираност и към този проблем, като се появи с лук в ръка в скромната си кухня, откъдето предупреди народа, че цената на килограм лук ще скочи до 100 лири (4,67 евро) от 30 лири сега, ако Ердоган остане на власт.


Ердоган отвърна, че в Турция „няма проблем с лука, няма проблем с картофите, няма проблем с краставиците“. Но повечето турци знаят, че аритметиката на Кълъчдароглу не е за пренебрегване – все пак е счетоводител по образование. Годишната инфлация достигна рекордно високо ниво от 85,5% миналия октомври, а през март беше малко на 50%. Турската лира се срина до 19,4 за долар от около 6 за долар в началото на 2020 г.

Днес турският статистически институт съобщи, че за април е отчетена инфлация от 43,68% на годишна база спрямо 50,51 процента през март. През април 2022 г. нивото на инфлацията е било 69,97%. Отчетеното за април 2023 г. ниво е най-ниското за последните 16 месеца.

Турската опозиция се обедини зад Кълъчдароглу като кандидат срещу ЕрдоганАнализаторите поставят под въпрос способността му да представлява реална заплаха за Ердоган

Обратно към манифеста на опозицията за възстановяването на демокрацията – в него са заложени идеи за прекратяване на ефективното право на вето на президента, осигуряване на непартийно президентство и налагане на ограничение от един мандат. Парламентът ще бъде подсилен чрез мерки, вариращи от по-нисък праг за влизане на партия в парламента до по-голямо включване на независими експерти в комисиите.

Важни реформи със сигурност, но дали ще се харесат на избирателите?

Илке Тойгюр, професор в Мадридския университет „Карлос Трети“, отбелязва, че макар конституционните реформи да не са водещи теми в дебатите около изборите, тези за едноличното управление и историческата привързаност на Турция към парламента получават отзвук.

Едноличното управление например е широко свързано с лошото управление на икономиката и рязкото покачване на цените, отбелязва тя, цитирана от Politico. Ердоган беше критикуван, че налива масло в инфлационния огън, застъпвайки се за намаляване на лихвените проценти.

Ако свържете управлението на един човек с кризата на разходите за живот, с кризата на демокрацията и с всички проблеми във външната политика, получавате система, която се нуждае от алтернарива, коментира още Тойгюр.

Тя също така подчертава, че парламентът е изиграл решаваща роля в създаването на независимата турска република на Мустафа Кемал Ататюрк преди век и това все още има значение за избирателите. Тя добавя, че те оценяват екипното вземане на решения – нещо, на което Кълъчдароглу отдава огромно значение.

Рискован ход

В рязък контраст с образа на Ердоган, Кълъчдароглу се представя като изграждащ консенсус, готов да търси повече мнения.

Нещо повече, той издигна визия за себе си като приобщаващ лидер до драматично ново ниво, като публично се обяви за алевит, член на основното религиозно малцинство в Турция, което дълго време страдаше от дискриминация. Съобщението му в Twitter, чрез което той призова младите турци да изкоренят „разделителната система“ в страната, бе широко споделяно.

Това е рискован ход срещу популистки президент от сунитския мейнстрийм, но посланието е ясно: Кълъчдароглу се представя като плуралистична противоотрова срещу поляризиращата политика на Ердоган. Скромният 74-годишен мъж може да е малко скучен на фона на язвителния настоящ лидер, но рискуващата опозиция е това, от което се нуждае Турция, коментира Politico.


Най-важните избори за 2023 г.: Ердоган срещу коалицията зад „турския Ганди“Изборите на 14 май са ключов момент за сигурността в Европа и Близкия изток.

Повратни точки

Поглеждайки назад, за да идентифицират повратна точка, в която Ердоган централизира властта около себе си, повечето наблюдатели посочват протестите в парка „Гези“ на площад „Таксим“ в Истанбул от 2013 г., когато демонстранти се опитаха да спрат разрушаването на зелено пространство.

След като бяха разпръснати със сълзотворен газ и водни оръдия, протестите от „Таксим“ се разпространиха в десетки градове. Демир Мурат Сейрек от Брюкселското училище по управление, коментира, че тогава за първи път Ердоган е усетил, че „заплахата е срещу него“, а не срещу управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Последната капка беше опитът за преврат през 2016 г. (фактите около който остават неясни), накарал Ердоган да проведе референдум през април 2017 г. за преминаване към президентска система. Той спечели с малка преднина (51,4%) и опозицията все още оспорва резултата – не на последно място защото гласуването се проведе по време на извънредно положение след опита за преврат.

Сейрек отбелязва иронията, че президентската система има и недостатъци за Ердоган, тъй като изисква 50 процента от гласовете (+1), за да остане на поста. Сега, изоставен от големците от ранните дни на неговата партия АК – бившият президент Абдула Гюл и бившият премиер Ахмет Давутоглу се обърнаха срещу него – той трябва да намери силни партньори за своята коалиция, за да компенсира числата. „Всеки път той печели, губейки политическа власт в полза на други партии. Ердоган побеждава, като споделя властта с все повече и повече хора“, отбелязва Сейрек.

„Глас на мнозинството“, въоръжен с молитвено килимче

Закоравял политически играч, Ердоган отвръща силно на обвиненията, че той е човекът, който подкопава турската демокрация.

От години той се представя за гласа на мнозинството, изтъквайки ислямското благоприличие и семейните ценности, като същевременно казва, че противниците му са в крак с терористите, империалистическия Запад, съмнителните международни финансисти и LGBTQ+ организациите. Основните партии-съперници са отхвърлени като фашисти и перверзници и той прогнозира, че неговите избиратели ще „пръснат“ урните с прилива си на подкрепа на 14 май.

Типично за бойния инстинкт на Ердоган, той улови момент, в който Кълъчдароглу беше сниман да стъпва върху молитвено килимче с обувки в края на март. Въпреки че неговият съперник се извини за този неволен инцидент, Ердоган обвини Кълъчдароглу, че е получил инструкции от Фетхуллах Гюлен, базираният в САЩ проповедник, когото президентът обвинява в подстрекателство към неуспешния преврат в 2016 г.

Стискайки молитвено килимче, Ердоган изрече през микрофона си: „На това молитвено килимче не се стои с обувки. Ще можем да извършим благодарствената молитва на това килимче на 15 май.“

Опозиционните политици знаят много добре, че лесно могат да бъдат представени от Ердоган като реакционни гласове на стар елит. Ето защо те внимават да не опишат предложената от тях конституционна промяна на президентството като връщане на часовника назад към дните на измислена слава, а по-скоро като създаване на нещо ново. Нещо, което опозиционният манифест нарича „наистина плуралистична демокрация“, която „никога не е била възможна” преди, отбелязва Politico.

Изходът от изборите

Като се имат предвид страховете относно склонността на Ердоган към авторитаризма, на дневен ред са и спекулациите за това колко честни ще бъдат изборите и дали Ердоган може да ги фалшифицира.

С пълните ресурси на държавата и податливите медии на негово разположение, президентът със сигурност може да налага своето влияние.

Сейрек от Брюкселското училище за управление обаче подчертава, че изборите в Турция никога не трябва да се сравняват с тези в Русия или Беларус. Той твърди, че гласуването във всяка избирателна секция ще бъде внимателно наблюдавано от всички политически партии. „Все още смятам, че това, което може да бъде направено срещу резултата от изборите в Турция, е доста ограничено“, коментира той.

Според проучване на POLITICO надпреварата ще бъде оспорвана, което означава, че вероятно ще има втори тур на президентския вот на 28 май.

Консенсусът е, че Ердоган няма да може да подправи резултата при значително поражение. По-голямата опасност, отбелязват няколко анализатори, е, че той може да опита някаква високорискова стратегия в случай на неблагоприятен за него резултат, като поиска повторно преброяване или обявяване на извънредно положение в случай на някакъв отклоняващ „инцидент“. Това обаче само допълнително би разклатило страната, точно когато Анкара се нуждае от стабилност, за да привлече чуждестранни инвеститори и да съживи икономиката.

По-атрактивната идея – но не и неправдоподобна – е, че Ердоган може тактически да види, че е назрял моментът да поведе опозицията и да атакува новото правителство на Кълъчдароглу. Новият президент ще бъде силно уязвим от рязката реторика на Ердоган, докато се опитва да задържи заедно разцепваща се коалиция в разгара на икономическата криза.

Парадоксално, но бидейки в опозиция, членовете на ПСР биха могли дори да подкрепят реформи за разклащане на президентството и гарантиране на свободата на медиите, тъй като това би било в техен интерес, отбеляза Сейрек.

Или пък Ердоган просто би могъл да се обиди на избирателите, ако загуби изборите, да напусне страната?

Сейрек смята това за немислимо.

„В съзнанието си той е втори Ататюрк - предпочита да умре, отколкото да избяга.“