Дилемата на Мелони: Могат ли мигрантите от Африка да решат трудовата криза
Маду Кулибали е новото лице на една стара Италия.
24-годишният младеж, който пристига на Ботуша от родната си Гвинея преди 5 години, сега е нает на работа като автобусен шофьор в Тоскана, в рамките на кампанията за запълване на недостига на работна ръка с чуждестранни работници.
Маду е по-изненадан от всички останали.
"Казах: автобус? Не, не мога да карам автобус", спомня си той.
"Никога не съм виждал африканец да кара автобус в Италия, особено африканец, който е пристигнал с лодка!", допълва той пред Reuters.
Изненадващо или не, Кулибали става част от противоречивите имиграционни планове на министър-председателя на Италия Джорджа Мелони.
Тя дойде на власт през октомври миналата година с твърда националистическа програма и веднага привлече вниманието на световните медии с обещанията да се справи с мигрантските вълни от Северна Африка със строги имиграционни закони, ограничения за благотворителни организации за спасяване по море и планове за изграждане на лагери за мигранти в Албания.
В същото време обаче, Мелони дава зелена светлина на стотици хиляди мигранти да работят законно в Италия, за да запълнят огромния недостиг на работна ръка в страната, която е една от най-старите и най-бързо намаляващи в света, допълва Reuters.
До 2050 г. в Италия ще живеят почти 5 милиона души по-малко, като повече от една трета ще бъдат на възраст над 65 години, прогнозира националната статистическа служба Istat. Затова свежата работна ръка е крайно необходима в редица отрасли – от строителството и туризма до селското стопанство.
Министърът на външните работи Антонио Таяни, който през октомври подписа тригодишно споразумение с Тунис за опростяване на процедурите за издаване на визи и разрешения за пребиваване за до 4000 тунизийци годишно, твърди, че правителството не се противопоставя на имиграцията.
"Искаме да избираме кой да влезе в Италия и Европа, а не да оставяме избора на трафикантите", заяви той пред парламента на 21 ноември.
Джулиано Кацола, експерт по пазара на труда и бивш консервативен депутат, заяви, че икономическите и демографските реалности смекчават антиимиграционната позиция на правителството.
"Абсолютно съм убеден, че имиграцията е най-лесният инструмент за пренаселване на Италия", добави той. "Едно бебе, което се ражда днес, ще навлезе на пазара на труда след 20 години, докато някой, който пристига тук, е на 20 години и може да бъде включен в работата веднага."
Италия не е единствената страна, която се бори с разрастващите се демографски и трудови кризи – с подобни проблеми се сблъскват Великобритания, Канада, Япония, макар че положението в Италия е по-тежко.
Балансирането на Мелони повтаря действията на британския министър-председател Риши Сунак, който стартира кампании за "спиране на лодките", докарващи мигранти без документи до британския бряг, като същевременно председателства рекорден годишен нетен брой пристигащи.
Въпреки обещанията да спре нарастващите потоци от нелегални мигранти, правителството на Мелони няма особен успех.
Според правителствени данни пристигащите по море от Северна Африка са скочили до близо 153 000 души досега за тази година от почти 96 000 души през същия период на 2022 г. и 63 000 души през същия период на 2021 г. и са близо до историческия връх от 181 400 души през 2016 г.
Междувременно Италия увеличи квотите за работни визи за граждани на държави извън ЕС до 452 000 за периода 2023-2025 г., което представлява увеличение с близо 150% спрямо предходните три години. Тазгодишната квота - 136 000, е най-високата от 2008 г. насам.
Визите са запазени за хора, които вече имат предложения за работа и от тях обикновено се възползват мигранти без документи, които вече са в Италия и използват квотите, за да узаконят положението си.
Те обаче не са достатъчни, за да удовлетворят исканията.
Правителството е изчислило, че предприятията и профсъюзите ще поискат 833 000 разрешителни за периода 2023-2025 г. Тазгодишната квота беше масово преизпълнена, като бяха подадени над 600 000 предварителни заявления.
Трудовата криза в Италия е особено тежка в места като Бреша, богата северна провинция, където безработицата е около 4%, което е около половината от средната за страната.
Бизнес асоциацията Confindustria обедини усилията си с местните власти, за да стартира схема, която позволява на работодателите да проверяват и наемат работници директно от приемните центрове за лица, търсещи убежище.
"Отчаяно търсим работници, нямаме никаква атрактивност сред младите италианци, които вече нямат никакъв интерес към физическия труд, на който се гледа като на второкласна работа", обяснява Паоло Бетони, ръководител на център за обучение в Бреша, управляван от строителна браншова група, свързана с Confindustria.
Досега от над 800 кандидати са избрани около 200 души, търсещи убежище, съобщават местните власти. Планът е да се обсъдят с тях възможностите за обучение, за да започнат курсове през януари, които по-късно да доведат до заемане на работно място.
Недостигът на персонал е по-очевиден в секторите с ниска квалификация. Някои работодатели твърдят, че това се дължи отчасти на непривлекателните условия на труд, включително ниското заплащане.
Италия, която се характеризира с бавен икономически растеж, е единствената страна в 38-те държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която коригираните спрямо инфлацията заплати са намалели през последните 30 години.
Карло Масолети, ръководител на клона на лобито за търговия на дребно в Бреша Confcommercio, заяви, че компаниите там губят около 20% от потенциалния оборот поради липса на персонал, като добави, че кухненският персонал, сервитьорите и камериерките в хотелите са сред най-трудните за попълване длъжности.
По време на среща на върха в Будапеща през септември, организирана от унгарския министър-председател Виктор Орбан, дългогодишен политически съюзник на Мелони, тя заяви, че демографските проблеми на Италия и Европа ще бъдат решени най-добре чрез повишаване на националната раждаемост, но призна, че квотата за законна миграция може да има "положителен принос" за икономиките.
"Приоритетът ни е затваряне на мигрантския поток", заяви на 28 ноември вицепремиерът Матео Салвини, лидер на съуправляващата партия "Лига" и дългогодишен ястреб по отношение на имиграцията. "Щастлив съм да избера от страните на произход някои категории работници", добави той. "Но преди всяко по-нататъшно отваряне е необходимо да се контролират пристигащите".
Франческо Торсели, ръководител на партията на Мелони "Братя на Италия" в регионалния клон в Тоскана, разкритикува наемането на мигранти като Кулибали във Флоренция от регионалната транспортна компания Autolinee Toscane и заяви, че това е "нищо друго освен скандално решение".
"Защо да увеличавате заплатите на шофьорите, когато можете да наемете имигранти и – може би, да им плащате още по-малко???", написа той в Instagram, когато схемата стартира през октомври миналата година. "Ето го "решението" на Autolinee Toscane на проблема с липсата на шофьори на автобуси в Тоскана... Аз съм шокиран, а вие?"
Autolinee Toscane отрича да дискриминира италианските и чуждестранните работници и да предлага по-ниски заплати на мигрантите.
Самият Кулибали не е разколебан, въпреки обществената реакция.
Доскоро той е живял в център за мигранти, въпреки че е получил разрешение за пребиваване, тъй като трудно е намирал жилище на достъпни цени във Флоренция.
Вижда в тази работа шанс да осъществи собствената си италианска мечта и се надява, че други новодошли ще последват примера му.
"Правя го за себе си, за семейството си, а също и за всички мигранти, които са в Италия, защото много хора мислят, че всички сме лоши и че има някои работи, които не можем да вършим, а това не е вярно", категоричен е той.