Не работят и не учат: Страните, в които повечето младежи са аутсайдери
В Испания 17% от населението нито учи, нито работи.
Този показател е по-висок от средния за ОИСР - 15%, съобщава Euronews и търси отговор на въпроса защо е така.
21-годишният испанец Ян няма късмет в намирането на работа, затова решава да се върне в училище и да завърши образованието си.
Опитва да се отърве от етикета "нини", както са известни в страната онези, които нито учат, нито работят.
Откакто завършва средното си образование тази година, той не е получил нито едно предложение за работа, въпреки че активно търси.
Историята на Ян не е единичен случай за Испания.
Страната от години страда от един постоянен бич: тя остава с най-висок дял на младите хора на възраст между 18 и 24 години, които нито учат, нито работят.
Според последния доклад Education at a Glance 2023 този дял е 17% и е над средния за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - 15%.
Сред страните от ЕС, Чехия, Италия и Румъния имат по-висок процент (съответно 31%, 24% и 22%), докато Гърция има процент, подобен на този в Испания. В другия край на скалата са Швеция, Норвегия и Германия, където процентът на неактивните хора е под 10%.
"Трудно е да се намери работа в Испания, защото повечето предложения за работа изискват опит, а не можеш да придобиеш такъв, ако никога не ти се дава възможност. Освен това заплатите са доста ниски в сравнение с растящите цени на всичко", казва Ян пред Euronews.
Защо Испания е на първо място в класацията?
Според Начо Секейра, генерален директор на фондация Exit, която работи за намаляване на процента на отпадащите от училище уязвими млади хора, проблемът се крие в "експлозивна комбинация".
"Твърде много млади хора отпадат от училище. Испания е на второ място по брой на преждевременно напускащите училище в Европейския съюз след Румъния. Освен това в страната има много безработни млади хора, тя е абсолютен лидер по младежка безработица", казва Секейра пред Euronews.
Докато в някои страни задължителното образование продължава до 18-годишна възраст, в Испания то е до 16. "Реалността в сферата на заетостта е такава, че младеж под 18 години не се наема никъде, така че защо им позволяваме да отпаднат от училище на 16 години?", пита Секейра.
В последния доклад на ОИСР Секейра е особено поразен от статистика, която той определя като "сериозен проблем". За него испанският случай е много различен от този на други държави.
"В повечето страни има много повече неактивни хора, отколкото безработни, които активно търсят работа. В Испания обаче е точно обратното. Има повече млади хора, които търсят работа, но не могат да я намерят", обяснява той. "Съществува проблем с несъответствието, има млади хора, които искат да работят, но нямат подходяща подготовка, за да се възползват от предложенията за работа", добавя той.
Но перспективите може би се променят.
Гара Рохас, анализатор в ОИСР, е прекарал години в проучване на данните за различните страни.
Това, което тя е наблюдавала и описвала в докладите, е, че данните за Испания по отношение на броя на "нини" са спаднали под 20% през 2017 г., след това до 19% през 2021 г. и до 17% през 2022 г. Данните показват, че през последното десетилетие тенденцията е положителна, а цифрата за 2022 г. е една от най-добрите от 2008 г. насам, според анализатора на ОИСР.
"Остава да видим дали низходящата тенденция ще продължи и в бъдеще", добавя тя.
Каква е тайната на скандинавските страни?
Докато Испания все още се опитва да падне в класацията, други страни от ЕС от години се хвалят със своите показатели. Проблемът на южноевропейската страна е както нестабилният пазар на труда, така и образованието, което понякога се изоставя твърде рано, но тайната на другите страни е именно в това да обръщат внимание на развитието на учениците в класната стая.
"Скандинавските страни имат дългогодишна традиция в образователната система на втория шанс. Една от причините е, че социалната държава беше изградена от социалдемократите и възможността хората от работническата класа да получат образование беше важна цел", обяснява Пер Корнхал, шведски експерт по образование, пред Euronews. "Това означава, че трябва да има системи, които дават възможност да се започне обучение на по-късен етап от живота или да се навакса там, където сте пропуснали", добавя той.
Друга причина, според експерта, е, че в Швеция има законодателство, което задължава общините да следят за младежи, които са отпаднали от училище, както и специални програми за горния курс на средното образование или професионални колежи за ученици, които нямат достатъчно добри оценки за по-традиционните университетски програми.
Франция е друг пример за държава, която обръща специално внимание на образованието.
"Те се опитват да помогнат на учениците в районите, където има повече отпаднали ученици, като разделят класовете на по-малки групи, за да могат да им помагат по-индивидуално", допълва Гара Рохас от ОИСР. "Освен това учителите, които отиват в училища, където има повече деца, застрашени от отпадане, получават по-високо заплащане".
Фокусът върху учителите се наблюдава и в други страни с по-нисък процент на отпадане на ученици, където най-опитните се изпращат в определени училища – урок, който Испания може би също би могла да научи и да започне да прилага, допълват още експертите.