Брюксел планира мерки срещу правителствата, които осигуряват гражданство на богати хора, родом от страни, намиращи се извън Европейския съюз. Ходът ще засегне офшорни страни, като Малта и Кипър, като повод за тези действия са притеснения, свързани с пране на пари, предава Financial Times.

По думите на евркомисаря по правосъдието Вера Джурова, моделът „гражданство за продан“ в 8 страни-членки на ЕС ще бъде подложен на по-стриктен контрол от Брюксел, като част от по-широки действия срещу прането на пари и корупцията.

Джурова изразява конкретни притеснения относно произохода на средствата на руските богаташи, които придобиват европейско гражданство чрез „купуването“ на паспорт в страна-членка на Общността. Често това се случва в Малта.

„В случай на някакви съмнения, човек не бива да се ползва от привилегията на гражданството“, казва тя пред финансовото издание.

“Нямаме власт да забраним подобни практики, но имаме задължение да поставим високи изисквания към страните-членки, така че да бъдат внимателни. Те осигуряват гражданство за цяла Европа“, казва Джурова.

Редица държави в ЕС имат схема за придобиване на гражданство срещу инвестиции. Освен Кипър и Малта, такива модели съществуват и в Австрия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва и Португалия.

В България също има подобна схема, но за разлика от тези в изброените държави, инвестицията у нас не дава автоматично български паспорт на чужденците, а право за пребиваване в страната, което впоследствие служи като оправна точка за придобиване на гражданство. Процедурата обаче отнема между 2 и 5 години, в зависимост от размера и вида на инвестицията.

Практиките за придобиване на гражданство обикновено изискват инвестиция в недвижим имот или държавни ценни книжа. В замяна инвеститорите получават паспорт на страна-член на ЕС, чрез който могат да живеят, работят и пътуват свободно в Шенгенското пространство.

Страните от ЕС са свободни сами да определят критериите за придобиване на гражданство. Европейската комисия обаче ще публикува доклад през есента, който най-вероятно ще постави под въпрос схемите, които осигуряват паспоспорт без достатъчно детайлна проверка на кандидата и произхода на неговите средства.

Докладът ще бъде част от по-мащабни действия срещу прането на пари, които ще се извършват в партньорство с Европейската централна банка и Европейския банков орган, целейки засилване на разпоредбите срещу паричните средства с нелегален произход.

Големи скандали с пране на пари, включващи банки в Малта и Латвия, извадиха на преден план схемите за прдобиване на гражданство, които привлекоха вниманието със слабия си контрол относно руските капитали, влизащи в ЕС.

Вера Джурова е особено фокусирана върху правилата в Малта, според които личност може да получи гражданство срещу дарение в размер на 650 хил. евро в държавния фонд за развитие и покупка или лизинг на недвижимо имущество, както и инвестиция от най-малко 150 хил. евро в акции или ДЦК.

Членове на семейството на инвеститора също могат да получат гражданство срещу допълнителна такса в размер на между 25 хил. и 50 хил. евро на човек.

“Обезспокоително е, когато руски гражданин, който е работил цял живот на средно управленско ниво – където заплатите на са много високи - изведнъж се оказва с достатъчно пари, за да си купи гражданство в Малта“, коментира Вера Джурова.

Малта въведе модела си през 2014 г., като до сега е привлякла инвестиции за 590 млн. евро от над 700 граждани на трети страни, по данни на Identity Malta - правителствената агенция, която администрира програмата.

Малтийското правителство започна да публикува имената на личностите, придобили гражданство. През 2016 г. изпъкна името на руския милиардер Борис Минц, който притежава инвестиционната компания O1 Group, и Аркадий Волож, основател на най-голямата руска търсачка в интернет Yandex.

През месец март доклад на Transparency International, изготвен съвместно с Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията, разкри, че схемите за придобиване на паспорт вървят ръка за ръка с „голям риск от корупция“ в ЕС.

Все повече заможни китайци получават британска златна визаКитайци са получили 116 от общо 355-те „инвеститорски визи”, раздадени през 2017 г.

“Искаме държавите да извършват своята проверка и да не позволяват на престъпници да идват в Европа и да имат равни права като хората, които са дошли преди години, които работят, плащат данъци и имат деца, но трябва да чакат за гражданство“, казва Вера Джурова.

Така наречената „Златна виза“ представлява малка част от новопридобитите паспорти в ЕС. По данни на Евростат, едва 0.1% от молбите за гражданство са по правилата на инвестиционните схеми.

Съветът за миграционни инвестиции (Investment Migration Council) - организация, която представлява, както инвеститорите, така и държавите, които прилагат подобни схеми, настоява, че най-популярните програми – тези в Австрия, Малта и Кипър, не представляват никаква опасност за сигурността в Европа.

“Изразходват се значително време и капитал от професионални фирми и властите, за да се уверят в най-дребни детайли относно сигурността, като проверки на историята на инвеститорите се извършват от европейски и международни агенции за сигурност“, казва Димитри Коченов, президент на Съвета за миграционни инвестиции.

По думите на Джурова, Европейската комисия работи трескаво по обновяването на черния списък със страни с висок риск от пране на пари. Понастоящем Русия не е част от този списък.