На фона на увеличаващия се брой на новозаразените с COVID-19 и проблемите с ваксинационната кампания, Европа в момента не изглежда кой знае колко оптимистично.

От гледна точка на пазарите обаче може да се каже, че има няколко източника на светлина в тунела, пише Bloomberg.

В Гърция борбата с коронавируса е тежка - като почти навсякъде на Стария континент. Болниците в страната са пълни, а наложените ограничителни мерки предизвикаха серия от антиправителствени протести.

Въпреки това интересът на международните инвеститори към балканската държава, която преди 10 години беше ударена най-тежко от дълговата криза, се повишава.

Тази седмица Атина емитира 30-годишна облигационна емисия, с което направи една от най-важните стъпки по пътя на своята "рехабилитация" на международните пазари. Поръчките за емисията, която е на стойност 2.5 милиарда евро, надхвърлиха десетократно предложените количества.

Една от причините за високия интерес е фактът, че гръцките облигации предлагат най-висока доходост, в сравнение с тези на останалите държави в еврозоната. Доходността по 30-годишните ДЦК на страната е малко под 2%. В исторически план тя изглежда ниска, но на практика надвишава значително средните стойности за валутния съюз.

В начолото на годината, когато доходността по американските облигации започна да нараства, Европейската централна банка и политическите лидери в Европа изразиха опасенията си, че ниските лихви може би няма да се задържат още дълго. Но успехът на гръцката облигационна емисия донякъде успокоява тези страхове.

Освен това Гърция вече има достъп и до антикризисната програма на ЕЦБ за изкупуване на държавни облигации. Това допринася за по-добрата ликвидност и оказва подкрепа на търсенето. Според анализаторите, цитирани от Bloomberg, централната банка може да изкупи половината от гръцката 30-годишна емисия на вторичния пазар.

Светът се опияни от огромните количества дълг, махмурлукът може да е тежъкВ отчаянието си да спасят своите икономики от пълен колапс правителствената по света трупат безпрецедентни количества евтин дълг. Сега, когато всички гледат към възстановяването, се очертава един голям риск – лихвените плащания

Гръцкият банков сектор също започва постепенно да излиза от "интензивното отделение", след като се наложи да бъде спасяван с инструментите на Европейския стабилизационен механизъм.

Piraeus Bank, която е една от водещите банки в страната, тази седмица публикува силни финансови резултати за 2020 г. и обяви, че подготвя продажбата на акции на стойност над 1 милиард евро през април. Продажбата е част от стратегията на банката за набиране на капитал в размер на общо 2.6 милиарда евро.

Освен това Piraeus Bank планира и продажба на част от кредитния си портфейл в сегмента на корпоративните кредити за малки и средни предприятия. То ще е първата подобна "синтетична" секюритизация на активи, извършена от гръцка банка, пише още изданието.

Междувременно, и на други места в Европа се появяват оптимистични сигнали за облигационния пазар. Латвия тази седмица пласира 10-годишна държавни ценни книжа с 0% лихва.

Франция продаде 23-годишни "зелени" облигации на стойност 7 милиарда евро, илюлстрирайки апетита на инвеститорите към финансови инструменти, свързани с борбата с климатичните промени. Т. нар. "зелени" облигации са инструменти, с които държавата набира средства за финансиране на различни екологични проекти.

Европейският съюз пък успя да пласира 86 милиарда евро дълг под формата на 15-годишни SURE облигации, насочени към подкрепа на работните места в Общността. Това е добър знак и за Еврокомисията, която се очаква да започне да предлага своите "антикризисни" облигации през юни тази година.

Инвеститорите очакват средствата, набрани с тези емисии, да бъдат насочени към съживяването на икономиката на европейските държави.