Инфлацията в еврозоната се срива до 2,4% и обърква плановете на ЕЦБ
Годишната инфлация в еврозоната се понижава до 2,4% - повече от очакваните 2,7% за ноември в сравнение с 2,9% през октомври.
По-ниските стойности са предизвикателство за Европейската централна банка и нейното твърдение, че растежът на цените остава устойчив.
Това вероятно ще подхрани залозите за ранно намаляване на лихвените проценти през пролетта в разрез с изричните насоки на банката, отбелязва Reuters.
Цените на почти всички стоки – със забележителното изключение на непреработените хранителни продукти, отбелязват застой.
Инфлацията в най-големите икономики на еврозоната - Германия и Франция, спада съответно до 2,3% и 3,8%.
Базисната инфлация - мярка, внимателно наблюдавана от Европейската централна банка, която изключва променливите ефекти на енергията, храните, алкохола и тютюна - също се оказа по-ниска от очакваното, като спада до 3,6% от 4,2% през октомври, допълва Reuters.
Бързото забавяне на инфлацията поставя ЕЦБ и инвеститорите в сериозно противоречие, тъй като и двете страни имат различни прогнози както за потребителските цени, така и за лихвените проценти.
ЕЦБ твърди, че базисната динамика е по-упорита, отколкото изглежда и инфлацията всъщност ще се върне над 3% догодина, като едва в края на 2025 г. ще достигне целта на Централната банка от 2%, отчасти поради бързото нарастване на номиналните заплати.
Това ще наложи банката да задържи депозитната си лихва на рекордно високото ниво от 4% за продължителен период от време.
Дори Янис Стурнарас, ръководителят на гръцката централна банка, който е настроен по-благосклонно, смята, че лихвата няма да бъде намалена преди средата на 2024 г.
"За ЕЦБ се увеличават признаците за предстояща победа на инфлацията", коментира Берт Колийн, старши икономист за еврозоната в ING, цитиран от CNBC.
Според него, въздействието на досегашното затягане на паричната политика все още не е усетено. "Следователно пазарът е прав да започне да разглежда възможността за намаляване на лихвените проценти за 2024 г. Смятаме, че първото от тях може да се случи още преди лятото."
Отделни данни, публикувани от статистическата агенция Евростат днес (30 ноември) сочат, че безработицата в еврозоната е останала на рекордно ниското равнище от 6,5% през октомври въпреки свиването на икономиката на еврозоната през третото тримесечие.
На този фон, и инвеститорите все повече пренебрегват изричните насоки на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард за стабилни лихвени проценти за няколко тримесечия, като за следващата година предвиждат общо 115 базисни пункта намаления, а първата стъпка е предвидена за април.
Основна причина за разминаването е, че собствените прогнози на ЕЦБ имат слаби резултати. През последните години финансовата институция на няколко пъти беше принудена да се откаже от собствените си насоки, след като първо опроверга пазарните очаквания.
Според икономисти растежът е по-слаб от очакванията на ЕЦБ, пазарът на труда се смекчава, а търсенето на кредити се е изпарило, което сочи към бърза дезинфлация, отбелязва Reuters.
Някои икономисти твърдят, че моделирането на настоящата инфлация е изключително трудно, тъй като основният двигател са корпоративните печалби, а не заплатите, както при нормалните пристъпи на бърза инфлация.
"Тъй като инфлацията, водена от печалбата, е сравнително рядко явление, фокусирано върху края на веригите за доставки и зависещо от наративната икономика, математическите модели не са добри в прогнозирането ѝ", казва Пол Донован от UBS Global Wealth Management.
"Това означава, че инфлацията не само се забавя, но темпът ѝ обикновено изненадва консенсусните прогнози.", обяснява експертът.