Френският президент Еманюел Макрон може да е спечелил приемането на Законa за имиграцията, но на каква цена?

Този въпрос си задават анализаторите след драматичния ден във френската политика, в който президентската партия получи това, което един вестник нарече "целувка на смъртта" от твърдата десница на Марин Льо Пен.

Неспособно да прокара първоначалния си вариант на имиграционна реформа в парламента, правителството трябваше да приеме редица по-строги промени, наложени му от крайната десница, пише BBC.

Преглъщането на по-твърдия вариант на имиграционния закон e достатъчно лош знак за мнозина от центристката партия на Макрон и нейните съюзници.

ЕС се обедини около нови правила за приемане на мигранти Италианският министър на вътрешните работи Матео Пиантедоси определя пакта като

Това, което стана непоносимо, бяха действията на Льо Пен с наближаването на гласуването в Националното събрание във вторник следобед. Изведнъж тя обяви, че по-строгият вариант на закона, благодарение на натиска на 88-те ѝ депутати, вече е напълно задоволителен.

Нещо повече, тя заяви, че това е "идеологическа победа", тъй като за първи път имиграционният закон ще признае принципа на "националните предпочитания" - дългогодишна цел на нейната партия "Национален сбор".

В някои важни аспекти, измененият закон е новаторски.

Например, той обвързва изплащането на помощи с условието чужденецът да е живял във Франция до пет години; размива автоматичното право на гражданство за всички хора, родени във Франция и създава задължение за парламента да определя годишни квоти за имиграция.

Льо Пен нареди на своите депутати да гласуват за новия текст, съдържащ по-строгите мерки. Това беше нейната "целувка на смъртта" за президента Макрон, обобщават анализатори.

Дилемата на Мелони: Могат ли мигрантите от Африка да решат трудовата кризаМелони дава зелена светлина на стотици хиляди мигранти да работят законно, за да запълнят огромния недостиг на работна ръка в страната

Това може да звучи банално за незапознатите с френската политика. В края на краищата, законът не е изготвен от опозиционната партия, а от президента Макрон и десните републиканци, които си сътрудничат.

Но приемането на закон, разчитащ на гласовете на крайната десница, е срам, който депутатите на Макрон изпитаха мъчително, а ден по-късно те продължават да понасят публичните критики.

Една четвърт от депутатите на президентската партия и техните съюзници отказаха да гласуват за законопроекта, защото не можеха да понесат обвинението, че изпълняват волята на твърдата десница.

Манон Обри от "Непреклонна Франция" нарече закона "най-ксенофобския във френската история", а Яник Жадо от Зелените заяви, че той бележи пристигането на "тръмпизма" във Франция.

Безредици и насилие: Ще овладее ли Макрон новата вълна на гняв във ФранцияПротестиращите в Париж влязоха в сблъсъци с полицията и за първи път се стигна до разграбване на магазини в центъра

Това, което се случи, звучи като лебедова песен на политическото кредо на Макрон, който мислеше, че е изобретил нов стил на политика, в който - благодарение на своя блясък и чар, може да търси съюзници и от двете страни.

За известно време това проработи, но днес вече не е така. И сега, за да постигне нещо, той трябва да избере страна. Засега, това е дясната, завършва анализът на BBC.