Париж и Игрите: Кой ще плати сметката за спортното събитие
Мнозина парижани не са особено щастливи от факта, че градът им ще бъде домакин на Летните олимпийски игри тази година.
Желанието на президента Еманюел Макрон е да ги превърне във "всенароден празник" с билети на стойност минимум 2700 евро за церемонията по откриването и няколкостотин евро за почти всяко от събитията.
И въпреки недоволството на някои, очакванията са Олимпийските игри да донесат така необходимия тласък на френската икономика във времена на инфлация и криза на разходите за живот, тъй като в столицата ще се стичат туристи и инвеститори от цял свят.
Прогнозите за икономическите ползи обаче далеч не са сигурни, затова Euronews провери дали те наистина ще бъдат добра финансова инвестиция за Париж и Франция като цяло.
Нисък процент на възвръщаемост
Отминалите олимпийски игри показват, че събитието най-често е финансова яма.
"Това е така, защото повечето домакини харчат много пари за специализирана инфраструктура, която е с ограничена употреба след събитието", обяснява Мартин Мюлер, професор по география в Университета в Лозана.
Той установява, че продължаващата поддръжка на инфраструктурата от Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. представлява тежест от над 1 млрд. долара годишно оттогава насам.
Това, което проф. Мюлер нарича "подценяване на разходите и надценяване на ползите" е, че градовете домакини рядко излизат на печалба.
Доказано е, че печалбите са възможни в съвременната история на Олимпийските игри, но те не могат да се сравнят със значимостта на дефицитите.
Рекордната печалба, която Лос Анджелис получава през 1984 г., е постигната при особени обстоятелства: калифорнийският град е единственият участник в търга и поради това може да получи по-свободни изисквания от Международния олимпийски комитет (МОК), включително правото да използва вече съществуваща инфраструктура, вместо да изгражда нова. Подобен сценарий се разигра неотдавна, когато Париж и Лос Анджелис останаха единствените кандидати за Игрите.
"За да се избегне повторение на ситуацията от 1984 г., МОК възложи двете Олимпиади едновременно", допълва Мюлер, като Париж получи тази през 2024 г., а Лос Анджелис – през 2028 г.
Истинската, изумителна цена на домакинството на Олимпийските игри обезкуражава много градове да кандидатстват, особено като се има предвид, че дори самият процес по това се оказва скъп.
"Токио похарчи цели 150 млн. долара за неуспешната си кандидатура през 2016 г. и около половината от тази сума за успешната през 2020 г.", обясняват Джеймс Макбрайд и Мелиса Мано от Съвета за международни отношения (CFR) и допълват: "Торонто реши, че не може да си позволи 60-те милиона долара, които щяха да са необходими за кандидатурата през 2024 г.".
Свръхмощен МОК?
Някои експерти изтъкват прекалено благоприятната позиция на МОК, който има право да избира измежду кандидатстващите градове и да налага условия за инфраструктурата или продажбата на билети, които домакинът трябва да спазва и за които трябва да плати – като не споделя почти никакви финансови рискове.
"МОК би могъл да сподели по-голяма част от международните, телевизионните и спонсорските средства", обяснява професор Андрю Зимбалист, автор на книгата "Икономическият хазарт зад домакинството на Олимпиада и Световно".
МОК наистина привлича значителна сума благодарение на своята Служба за олимпийско излъчване (СИО), която се ползва с монопол върху стандартите за излъчване и диктува условията си на другите медии. Но тези приходи не се споделят с организационния комитет на домакина, който се оказва с многомилиардна сметка.
Експертите предлагат различни начини за намаляване властта на МОК и нежеланието му да споделя финансови рискове. "По-интересното решение е да има едно постоянно място за провеждане на летните и едно за зимните игри", каза Зимбалист.
Дали обаче подобна сериозна промяна ще бъде посрещната с ентусиазъм?
Мнозина смятат, че Олимпийските игри са начин за придобиване и използване на "мека сила", както и събитие, което помага на правителството на страната домакин да подобри вътрешния си имидж.
Ограничени възможности
Когато политиците насърчават провеждането на Олимпийските игри, те често споменават възможностите за работа, особено в строителния и хотелиерския сектор.
Организационният комитет на Париж 2024 г. твърди, че събитието ще бъде "лост за повишаване на активността и заетостта" благодарение на "над 181 000 мобилизирани работни места".
Той уточнява, че тази цифра включва работни места, създадени специално за случая, и места, които ще бъдат включени в Олимпийските игри по някакъв начин, но вече съществуват. Това означава, че очакваният ефект няма да се усети от всички.
Всъщност в много случаи, тъй като хотелите (както и веригите ресторанти, агенциите за коли под наем, авиокомпаниите и други подобни) са национална или международна собственост, това увеличение на корпоративните печалби не се задържа в града домакин, а вместо това напуска района.
За да се проведат при най-добри условия, олимпийските комитети разчитат в голяма степен и на доброволци - 45 000 това лято в Париж, които по дефиниция не получават заплащане.
Доброволчеството може да донесе някои привилегии, като например безплатно посещение на определени състезания. Липсата на заплата обаче означава, че няма да е лесно да си осигурите жилище в Париж или предградията, особено при рязко покачване на цените на пансионите и хотелските стаи през този период.
Au revoir от парижани
Тъй като цената на билета за метрото беше временно увеличена на 4 евро, за да се посрещне наплива от туристи (обикновено билетът струва 2,15 евро), а председателят на Парижкия регион Валери Пекрес посъветва местните жители да работят от вкъщи по време на Олимпийските игри, мнозина възнамеряват да използват част от петте си седмици платен отпуск, за да напуснат Париж през юли и август.
За тези, които не могат да избягат от френската столица, тези две седмици на Игрите, последвани от още две за Параолимпийските игри, могат да се окажат кошмар.
Що се отнася до влиянието на Олимпиадата върху общия туризъм, мненията са разнопосочни.
Например, Лондон, Пекин и Солт Лейк Сити отбелязаха спад в туризма в годините на провеждане на Олимпийските игри.
От друга страна, в Барселона през 90-те години туризмът се е увеличил. Тогава обаче каталунският град не можеше да се сравнява със сегашната привлекателност на Париж като столица на най-посещаваната страна в света.
"Олимпийските туристи до голяма степен ще заместят други, които така или иначе щяха да дойдат", казва проф. Мюлер за Париж. Той смята, че икономическият ефект върху френската столица, вероятно ще бъде незначителен.
"В Лондон например проучванията установиха, че по време на Олимпийските игри през 2012 г. е имало по-малко туристи, отколкото през предишните лета", каза той.
Така че домакинството на Игрите може би не е точно олимпийското злато, за което се говори, допълва Euronews.