Рекордна разлика между годишната инфлация и тази при цените на храните в ЕС
Годишната инфлация в ЕС намалява, но инфлацията при цените на хранителните продукти остава висока и засяга семействата с ниски доходи в цяла Европа.
„Ножицата“ между темпа на инфлация като цяло и този на храните и безалкохолните напитки никога не е била толкова голяма, колкото през последните 12 месеца, отбелязва Euronews.
От 1997 г., първата година, за която има налични данни на Евростат, до средата на 2022 г. реалният темп на инфлация при храните (включително безалкохолните напитки) не е надхвърлял 3,5% в ЕС. Достигайки 3,9% през август 2022 г., тя достигна своя връх от 10,9% през март 2023 г.
Удар за най-бедните домакинства
През октомври 2023 г. годишната инфлация при хранителните продукти и безалкохолните напитки надхвърля общата инфлация в 33 от 37 държави в Европа.
Сред държавите от ЕС годишната реална инфлация при храните варира от -5,7% в Чехия до 10,9% в Белгия. Белгия е следвана от Нидерландия (8,8%), Гърция (6,6%) и Испания (5,9%).
След Чехия Унгария (-1,6%) и Румъния (-0,5%) са с най-ниски реални темпове на инфлация на храните в ЕС.
Поглеждайки към Голямата четворка - четирите най-населени държави от ЕС, реалната инфлация на хранителните продукти е под средната за ЕС в Германия (3,7%) и Франция (3,5%), но над нея в Испания (5,9%) и Италия (4,9%).
Когато се включат Европейската зона за свободна търговия (ЕАСТ), Обединеното кралство и страните-кандидатки за членство в ЕС, Турция (11,0%) отчита най-високия реален темп на инфлация на храните.
Ако разгледаме само темпа на инфлация на храните и безалкохолните напитки в ЕС, цифрите варират от 3,7% в Дания до 10,4% в Гърция през октомври 2023 г. Средната стойност за ЕС е 7,6%. Това отбеляза първия едноцифрен темп от май 2022 г. насам. Годишната инфлация при храните е над 7,5% в 14 държави - членки на ЕС, включително Гърция, Белгия, Испания и Франция.
Какви са движещите сили на инфлацията при храните?
Основните двигатели на инфлацията при храните са нарастващите разходи за енергия, които засягат цялата хранително-вкусова верига - от фермерите до преработвателните предприятия и транспорта.
Освен това намаленото предлагане на основни селскостопански суровини, като торове и фуражи, представлява най-високите производствени разходи за земеделските стопани.
Ефектът от войната в Украйна
Според актуализирания доклад на Световната банка за продоволствената сигурност от 9 ноември 2023 г. европейските страни са включени в списъка на най-засегнатите региони.
"В много страни се наблюдава двуцифрена инфлация на цените на храните, като региони като Европа и Централна Азия са особено засегнати поради смущенията от войната в Украйна", се подчертава в доклада.
Най-силно-засегнати страни от поскъпването на храните
Домакинствата имат различни модели на потребление в зависимост от равнището на доходите си, културните си навици и географското си положение.
Тези модели се измерват чрез разходите за потребление на домакинствата, които представляват това, което хората харчат за стоки и услуги, за да задоволят своите нужди и потребности.
През 2021 г. 14,3 % от общите разходи в ЕС са били за храни и безалкохолни напитки.
През 2022 г. 25,2 % от разходите за потребление на домакинствата са били изразходвани за храна, включително безалкохолни напитки, в Румъния, следвана от Литва (20,4 %), България (20,1 %) и Естония (19,9 %).
Най-ниските дялове в ЕС са установени в Ирландия (8,3 %), Люксембург (9,0 %) и Австрия (10,9 %).
Когато се включат страните кандидатки за членство в ЕС, в тях се отчитат най-високи дялове на разходите за храна - 43,6 % в Албания, 32,2 % в Босна и Херцеговина, 30,6 % в Северна Македония и 27,2 % в Черна гора.
Реалната инфлация на хранителните продукти е от решаващо значение в тези държави, а домакинствата с ниски доходи продължават да се борят с произтичащата от това криза в издръжката на живот.