Рязък спад: Инфлацията в еврозоната достига 6,1% през май
Инфлацията в еврозоната през май достига 6,1% на годишна база, показват предварителни данни на Евростат, цитирани от Ройтерс.
Основният ръст на цените също се забавя в подкрепа на аргументите за предпазливо по-нататъшно повишаване на лихвените проценти, тъй като най-бързият досега цикъл на затягане на паричната политика на Европейската централна банка започва да действа, допълва агенцията.
Нивото от 6,1% е чувствително по-ниско от това от 7,0% през април и е под очакванията на икономистите за 6,3%.
Базисната инфлация, която изключва волатилните цени на храните и горивата и която играе все по-голяма роля в обсъжданията на политиката на ЕЦБ, се понижава до 5,3%, оставайки доста под очакванията за 5,5%.
Трите страни с най-висока инфлация са Словакия и Латвия - и двете с ниво от 12,3 на сто, и Естония, където е 11,2 на сто. Тези с най-ниска инфлация са Люксембург (2 на сто), Белгия (2,7 на сто) и Испания (2,9 на сто).
На месечна база хармонизираният индекс на потребителските цени не се е променил. За първи път на месечна база инфлацията не расте от януари, когато имаше дефлация в размер на 0,2 на сто.
За месец цените се понижават най-много в Португалия - дефлация от 0,4 на сто, а в Люксембург, Испания и Германия спада на месечна база е 0,2 на сто.
Най-голямо увеличение през май спрямо април се отчита в Малта (1,7 на сто), Латвия (1,4 на сто) и Словения (0,9 на сто), показват още данните на Евростат.
През изминалата година ЕЦБ повиши основните лихвени проценти с общо 375 базисни пункта до 3,25%, за да се пребори с бягството на цените, припомня Ройтерс.
Централната банка обаче се ангажира с още едно повишение на лихвите с 25 базисни пункта на 15 юни.
Европейски лидери, сред които управителите на централните банки на Германия, Нидерландия и Ирландия, поставиха на дневен ред възможността за повишаване на лихвените проценти през юли, но всички са единодушни, че перспективите след това са твърде неясни, за да се поемат ангажименти.
Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви, че макар банката да е преминала през по-голямата част от затягането на паричната си политика, за да върне инфлацията към средносрочната си цел от 2%, цикълът все още не е приключил.
Проблемът с инфлацията в Европа далеч не е решен, тъй като растежът на цените на много основни стоки, особено на услугите, остава упорито висок.
Инфлацията при услугите се забави от 5,2% на 5,0%, а при промишлените стоки растежът на цените намаля от 6,2% на 5,8%, което все още е прекомерно, но и двете тенденции са в правилната посока, отбелязва Ройтерс.
Забавянето на инфлацията при храните до 12,5% от 13,5% вероятно също ще има успокоителен ефект за ЕЦБ, тъй като се очакваше натискът в тази област да се засилва още.
"Перспективите за европейската инфлация са силно повлияни от два противоположни фактора", коментира икономистът от ING Карстен Бржески.
"По-ниските от очакваното цени на енергията, дължащи се на топлото зимно време, вероятно ще натиснат надолу основната инфлация по-бързо, отколкото предполагат последните прогнози.", допълва той.
Растежът на заплатите в еврозоната се колебае в диапазона от 5% до 6%, което е два пъти повече от темпа, който би съответствал на инфлационната цел на ЕЦБ. Очакванията на ЕЦБ са след като инфлацията се забави, растежът на заплатите да я последва.
Макар че това е правдоподобен сценарий, пазарът на труда в блока е изключително свит и компаниите, особено в сферата на услугите, отчитат нарастващ недостиг на работна ръка, което представлява риск за повишаване на заплатите, а оттам и на инфлацията.
Друга потенциална тревога за ЕЦБ е, че икономическият растеж изглежда по-малко устойчив, отколкото се смяташе, особено в промишлеността, като редица показатели показват, че промишлената активност може да натежи на цялостната икономика дори и при бум на услугите.
Финансовите инвеститори виждат още две повишения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ, като първата стъпка е напълно оценена до юни, а втората - през юли или септември.