Вместо да изплащат доходност по депозитите, някои швейцарски банки започнаха да таксуват заможните потребители за това, че съхраняват парите им.

Credit Suisse обяви в края на миналата седмица, че банката ще приложи отицателни лихви по депозитите в размер на 0.75% за сумите, надхвърлящи прага от 2 млн. франка (2.03 млн. долара)

Това означава, че ако физическо лице или бизнес направи депозит за 3 млн. франка за срок от една година, то банката ще прибере 7 500 франка в резултат на отрицателната лихва върху сумата, надхвърляща 2 млн. франка – в случая 1 млн. франка.

За бизнесите, държащи на депозит суми, надхвърлящи 10 млн. франка, отрицателната лихва скача до 0.85%. Тази промяна влиза в сила за корпоративните клиенти от 15 номеври тази година, докато за индивидуалните потребители новите лихви стават актуални от началото на следващата година, предава CNN.

Необичайната политика е в резултат на исторически ниските лихви. Отрицателните лихви, които са в действие в Швейцария от 2015 г. и от 2014 г. в страните, приели еврото за национална валута, са наложени с цел стимулиране на кредитирането, респективно на икономиката.

Но тази политика пренесе тежестта върху банките от региона, правейки доста по-трудно генерирането на печалби от заеми и ипотеки и принуждавайки ги да плащат за съхранение на резервите си в централните банки.

Тъй като не се вижда някаква бъдеща промяна на хоризонта, швейцарските банки се подготвят да прехвърлят част от проблема на най-заможните си клиенти.

Отрицателните лихви: последният инструмент на централните банкиОтрицателните лихви на централните банки обаче си имат цена


UBS, която представи такси по депозитите на големите корпоративни клиенти през 2015 г., посочи през юли, че смята да приложи сходен подход.

Такса в размер на 0.75% върху средствата, надхвърлящи 2 млн. франка, държани в Швейцария, ще влезе в сила от ноември. Банката намалява и прага за прилагането на такса в размер на 0.6% за еврови средства.

Така тази отрицателна лихва ще се прилага за средствата, надхвърлящи 500 хил. евро (557 хил. долара), спрямо 1 млн. евро, каквито са условията понастоящем.

„Условията на паричните и капиталови пазари остават доста предизвикателни”, посочват от UBS в изявление.

Кристин Лагард, бившият управляващ директор на Междунаордния валутен фонд, която ще поеме Европейската централна банка по същото време, в което тези нови реалности влизат в сила в Швейцария, посочва, че ситуацията в страните от еврозоната би била по-лоша без отрицателните лихвени нива.

Все пак тя обещава да бъде извършен преглед на „неблагоприятните странични ефекти”.